Нов патрул

Жилищните помещения в офиса са разположени на полусутерена. Изборът е оправдан — реално там живеят малцина, най-често нощуват дежурните или отсядат дошлите в командировка Различни от други градове.

По-надолу има още няколко етажа, като се започне от хранилищата на артефакти и архивите и се завърши с килиите за предварителен арест. Но това вече е друга история, дотам води друго стълбище и изобщо — не е толкова лесно да се слезе там.

Отделиха за Кеша стая, която обикновено се заема от непушачи. Донесоха му огромен плосък телевизор, две конзоли за игри, куп дискове и два чувала с играчки, закупени в най-близкия магазин „Детски свят“. Съдейки по всичко, бяха изпратили някой бездетен сътрудник да купи играчките, иначе в тази купчина не биха съжителствали плюшени зверчета, конструктори „Лего“, радиоуправляеми колички и вертолети, настолни игри, които могат да се играят само в компания, и обучаващи дървени играчки за деца от предучилищна възраст. Облегнал ръце на охранените си хълбоци, Кеша се взираше в този хаос с лека уплаха.

— Семьоне, погрижи се да го храни някой семеен, който има деца — помолих го аз. — И е желателно детето му да е по-младо от сто години. Че току-виж донесат на момчето шашлик, бира и пушен салам.

— За бира му е рано, това ми е ясно — кимна Семьон. — Но на шашлика и салама какво им е лошото? Спомням си, по време на Гражданската война, прибрах един бездомник от гарата — оказа се Светъл Различен! Между другото, ти го познаваш, това е… както и да е, не е важно. Та той беше само кожа и кости! Цял месец го храних със салам! Това беше в Украйна, там правят хубави салами…