Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
— По-добре се прибери вкъщи — добави Алишер. — Нали не си дежурен.
И аз осъзнах, че когато ми разрешаваше да разкрия информацията за Тигъра, Хесер е имал съвсем друга цел. Да ме вразуми.
Какво пък, успя.
Разбира се, не се прибрах вкъщи. Не, повече не досаждах на никого с въпроса дали ще се включи в безнадеждната битка срещу Сумрачната твар. И не обикалях из офиса, мислено разполагайки в ключовите точки защитници Различни. Отидох при аналитиците, помолих за копие от докладната за Хесер (преди да ми я дадат, момчетата се свързаха с шефа и получиха разрешението му). Прочетох внимателно всичко, убедих се, че Хесер не лъже за мнението на аналитиците (основано на няколко лошо документирани опита за битки с Тигъра — през петнайсети и деветнайсети век), че няма да ни се удаде да победим Сумрачната твар.
Колкото и да е странно, нощем офисът на Патрула опустява. Макар и да се наричаме „Нощни“ и да патрулираме из улиците предимно нощем (а какво да направим — основният ни контингент са нисшите Тъмни, вампирите и върколаците, които по-трудно успяват да се владеят), нашата работа е като айсберг, по-голямата част от нея е невидима. И точно тази работа се извършва през деня — канцеларската работа, обучението, анализирането на данните, изучаването на постъпилата информация. Все пак ние живеем сред хората и ни е по-удобно да живеем в техния ритъм. Добре поне, че наскоро ни се удаде да прокараме през човешкото правителство инициативата да се мести времето — за да може тъмното време на денонощието да трае по-малко…
Прекарах известно време, седнал зад компютъра в кабинета си. Надникнах в пощата и написах две-три писма. Кой знае защо изведнъж си спомних песента, която въртеше синът на милиционера Искендеров, потърсих групата, която я изпълнява, и за мое учудване тя се оказа от Казахстан — не знаех, че там свирят и на други работи, освен на домра14! После открих пиратски сайт, на който бяха качени и други техни песни. Щракнах върху заглавието „За послушните момчета“, облегнах се назад в креслото и се заслушах.
Неволно се намръщих. Неподходящ избор. Макар че момчето пророк по нищо не напомняше за романтичния млад герой, почувствах, че песента ме упреква в нещо.
Ама че работа! Не могат ли тези казахи да пеят като цялата руска попмузика нормални песни за красиви девойки, скъпи курорти и лъскави коли, вместо тази декадентска романтика? Изключих компютъра и излязох от кабинета.
Краката сами ме отнесоха към сутеренните етажи. Вратата на една от стаите се оказа отворена, надзърнах вътре. Там седяха и спокойно си пийваха коняк „старчетата“ — Жермензон и Глиба. Марк Емануилович спокойно замезваше коняка с пушена змиорка, а Глиба, като човек със светска закалка, употребяваше „николашка“ — лимон, посипан с кафе и захар. Впрочем, характерно за новата епоха беше, че не се използваше нес кафе, а натурално — Глиба със здравите си пръсти стриваше на прах зърната над лимона.
14
Домра — старинен музикален струнен инструмент в Русия, Украйна и Беларус, първообраз на балалайката, пренесен от ареала на тюркските номадски народи по време на монголското нашествие (XIII в.). Названието е етимологически родствено с „тамбура“. — Бел. NomaD.