В земята пламък се крие

— Къде може да е? — промърмори Фемандерак. — Само до това ли опира всичко? Единение?

— Кое къде може да е? Стрелата?

— Виждал ли си други книги, съдържащи същия почерк? Наистина е много важно.

Архиварят дълго време изучава редовете, сетне бавно се изправи, отиде до една висока лавица и свали книга от нея.

— Какво откри?

— Още нищо, само догадка — и то смътна. Тази книга описва развитието на различните писмени стилове. Погледни! — насочи вниманието на Фемандерак към една от страниците. — Тук, на върха, има коментар в съвременен стил. За последно книгата е копирана — погледна към корицата, — преди около седемстотин години. Виждаш ли правите линии и наклона на буквите? Леко наляво. Типично за прецизността, официалността и консерватизма, характеризиращи типичния инструърски ръкопис. Погледни и лигатурите.

— Къде?

— Точно това имам предвид, няма такива! Оставили сме ги още преди векове. Погледни сега към парчето пергамент. Кръгли букви, наклонен надясно. Определено има ритъм, думите се сливат като песен. В библиотеката няма книги с такъв стил. Твърде е стар. Припомни си, че прекопираме всеки ръкопис поне веднъж на всеки двеста години.

— Сега следвай описанието. Ето — тлъстичък пръст указа въпросния пасаж. — „В ранните години учението било съсредоточено в ръцете на скривенерите, най-известен от които е бил Дакру от рода Уента, последният от онези, които напуснали Долината.“ Той е написал Домаз Скреуд. Следва описание на използвания от него стил.

— Да, чувал съм за Дакру. Но никой в Даурия не е писал изследване върху почерка му.

— Чел съм това преди много години. Слушай — „Дакру има интересния навик да добавя малки щрихи към някои от главните си букви, сложна особеност, която често е обект на възхита, но е трудна за копиране“ Като тази! — посочи към парчето пергамент. — Виждаш ли Н-то в „Над“? Това трябва да е написано или от Дакру, или от някой опитен и педантичен преписвач. Погледни лигатурите, „пл“ почти се сливат в главно „ПГ“.

Объркано погледна към високия философ.

— Няма съмнение! — рече той. — Това парче пергамент е почти на две хиляди години.

Фемандерак кимна бавно.

— Никога не съм чувал за подобен фрагмент, издържал толкова дълго — почти на себе си продума той. — Като се изключат Петте книги. Може би се е запазил сред страниците на Златната стрела. Но си прав, това потвърждава съмненията ми. Това е загадка, написана в характерния стил на гатанките от Долината на Първородните. Единствената разлика е, че тази загадка е предназначена да бъде приета на сериозно.

— За какво се отнася тя?

— Несъмнено Джугом Арк, Стрелата на единението.

— Не виждам препратка към нея — рече архиварят.

— Първите два реда са достатъчни — „Стрела-метал, изстреляна със сила, пламтяща воля на могъщо Име“. Към какво друго би могло да се отнася това?