В земята пламък се крие

Въпреки праха, това е моето призвание — потвърди философът, докато разлистваше първата от подвързаните с кожа книги. Да забравим нациите — у дома съм в книгохранилищата под земята. Музика има в тези томове, музиката на миналото, аз съм един от малцината, които могат да я чуят. Ала докато четеше, мислите му се насочиха към събитията от днешния ден.

От тях го изтръгна архиварят, поставил купчина книги на стола до философа.

— Пропусна тези — любезно каза остроносият инструърчанин. Бяха в задната част. Лично аз не ги бях видял преди. Може би ще представляват интерес за теб.

Фемандерак ги огледа, сетне внезапно затвори книгата, която четеше и придърпа стола с купчината.

— Откъде са дошли? — попита рязко той.

Архиварят се намръщи. Изглеждаше объркан от внезапната смяна на тона.

— Както казах, бяха в задната част на чекмеджето, от което взех последните ръкописи.

— Да, но откъде идват? Как са попаднали в архива?

Стройният философ предпазливо взе най-горната книга. Върху древната кожена корица огромно жълто слънце залязваше зад висока кула.

— Не зная — каза архиварят. — Тези корици са ми неизвестни. — Той повдигна втората книга, дебел том, изобразяващ силуета на огромна птица на фона на пълна луна.

— Но не и на мен — промърмори Фемандерак. — О, не и на мен! Приятелю, това тук може да е по-ценно от цялото злато и сребро в града вкупом.

— Какво представляват? — запита архиварят с разпален интерес.

— Виждал съм подобни в библиотеката на родината си — десет тома, от които пет липсват — дойде бавният отговор. — Вероятно тези са липсващите книги.

— Сигурен ли си?

— Ако съм прав, на останалите три корици трябва да открием висока синя вълна, разплискваща се край деликатна кула, златна стрела с дълги червени пера и две ръце, сключени в приятелство! — изрецитира Фемандерак.

Докато той говореше, архиварят подреждаше книгите по пейката. Фемандерак се опиваше от вида им с гладни очи.

— Петте липсващи книги — тихо рече той. — Слънцето, Марисуонът. Вълната, Стрелата и Ръцете — замлъкна, а когато продължи, гласът му бе предрезгавял от емоция. — Животът ми е изпълнен със смисъл!

— Имате и други такива книги? Какво ги прави толкова ценни? — гласът на архиваря потрепваше.

— Никога не съм чел останалите, макар да съм ги виждал — рече философът. — Те са заключени в стъклена кутия, дълбоко в Залата на знанието в земята на дедите ми, свещени реликви, почитани над всички съкровища на родината. Всяка от тях има картина върху кожената си подвързия — Фонтанът, Долината, Огънят, Облакът и Скалата.

Рецитирайки имената им, той се опираше на дълбоко запечатан облик, който се разстилаше пред очите му.

— Защо са ценни?

— На повече от две хиляди години са — каза Фемандерак. — Какво ги е съхранило е отвъд силата ни да разберем, през цялото това време не се е налагало на учените ни да ги преписват. Били са създадени в Дона Михст, Долината на Първородните, и съхраняват историята и културата на предците ни. Родината ми би платила цяло състояние за тези томове!