Скълдъгъри Плезънт [bg]

— Не точно ме следват — отвърна детективът. — По-скоро стоят на едно място и чакат да отида при тях.

Мъжът поклати глава.

— Това ли е новият ти партньор?

— Това е.

— Не си е избрала име?

— Не.

— Поне това е нещо. — Мъжът насочи вниманието си към Стефани. — Аз съм Еакан Мериторий5, Главен маг на този Съвет. До мен са Морвена Кроу6 и Сагейшъс Тоум7. Мога ли да предположа, след като още не сте си избрала име, че нямате намерение да се намесвате в нашите дела твърде дълго?

— Не съм сигурна — смотолеви Стефани с пресъхнало гърло.

— Виждате ли? — обади се Скълдъгъри. — Никого не слуша.

— Била сте поставена в опасност нееднократно — продължи Мериторий. — Със сигурност бихте предпочела да се върнете към безопасността на досегашния ви живот?

— Какво му е безопасното?

— А! — Намеси се отново Скълдъгъри. — Непочтителност.

— Искам да кажа — рече Стефани, — утре може да ме блъсне кола, докато пресичам улицата. Може да ме ограбят и пребият тази вечер. Следващата седмица може да се разболея. Никъде не е безопасно.

Мериторий вдигна вежда.

— Това е така, да, но в нормалния си живот няма да ви се налага да се справяте с магьосници и посегателства върху живота ви.

Старейшините с интерес очакваха отговора й.

— Може би — призна момичето. — Но не мисля, че просто мога да забравя всичко това.

Скълдъгъри тъжно поклати глава.

— Досадна…

Морвена Кроу взе думата.

— Детективе, многократно сте опитвал да убедите Съвета в евентуалната заплаха, надвиснала над Примирието.

— Така е.

— И до момента не сте успял да ни представите никакви доказателства.

— Момичето до мен е моето доказателство. Два пъти бе атакувана, и двата пъти нападателят й искаше от нея някакъв ключ.

— Какъв ключ? — попита Сагейшъс Тоум.

Скълдъгъри се поколеба.

— Г-н Плезънт?

— Мисля, че зад всичко стои Серпин.

— Какъв ключ, детективе?

— Ако Серпин нарежда на хората си да нападат цивилни граждани, това е явно нарушение на Примирието и Съветът няма друг избор, освен да…

— Ключът, г-н Плезънт. Какво отваря?

Стефани вдигна глава към неразгадаемото лице на Скълдъгъри и й се стори, че може да долови намеци за смущение в дребните му движения.

— Вярвам, че ключът ще помогне на Серпин да се сдобие със Скиптъра на древните.

— Никога не мога да разбера кога се шегуваш, Скълдъгъри — каза с усмивка Мериторий.

— Често ми го казват.

— Наясно си, че Скиптъра е измислица, нали?

— Наясно съм, че така се смята, да. Но зная също така, че Серпин се старае да го открие и че може би Гордън Еджли го е притежавал.