Угасване [bg]

Опиянението на Дърбин

15 февруари 2006

20:04

Джейни навлиза в алеята пред дома на господин Дърбин.

Кабъл е паркирал на половин пресечка разстояние, откъдето се вижда страничният прозорец на всекидневната, и чака с бинокъл в ръка.

Бейкър и Коб са на позиция.

Джейни няма микрофон.

Никой не очаква нещо да се случи.

Още не.

Господин Дърбин е твърде хитър, за да се провали още в началото.

Джейни грабва учебниците си и тръгва към входната врата. Натиска звънеца.

Той отваря вратата. Не твърде бързо. И не твърде бавно. Кани я вътре.

Тя сваля палтото си и му го подава. Облечена е в дънки и деколтирана полупрозрачна блуза с боди отдолу — съчетание, в което не биха я допуснали в училище.

Той е по анцуг и тениска с емблемата на Мичиганския университет.

Потен е.

— Тъкмо свърших тренировката си — казва и мята на раменете си хавлиена кърпа. Води я до масата в кухнята.

— Страхотна къща! — поздравява го тя. — Идеална за купон.

— Тъкмо затова я взех — отвръща той. — Винаги съм искал да имам място, където учениците ми да се отпуснат, да ми гостуват, когато поискат, дори без официална покана.

Взема бутилка вода, подава една и на нея и казва:

— Ти се подготви. Аз ще взема един душ за три минутки и се връщам веднага.

Джейни върти очи с досада, докато той излиза от стаята и чак тогава осъзнава.

Дърбин го няма. Тя е сама.

И тръгва на оглед. Душът се чува.

Две спални и тоалетна надолу по коридора след всекидневната. Кабинет откъм страната на кухнята с всевъзможни химични таблици, книги, стъкленици. И голямата спалня, където той се къпе. Тя наднича бегло. Просторна стая с легло кралски размер и малко дрехи, пръснати наоколо. На нощното шкафче — порно списание.

Джейни чува спирането на водата и се връща в кухнята. Когато господин Дърбин влиза, тя седи на масата, погълната от бележките си. Появява се по дънки и бяла тениска в стил Джеймс Дийн1. Само цигарата му липсва.

Прекосява всекидневната и спуска щорите. Джейни изохква вътрешно, сигурна, че Кабъл вече е настръхнал на поста си. Но той обеща на Капитана да се контролира, а освен това знае, че му е позволено да участва в случая само ако стои надалече — твърде пристрастен е. Джейни се надява, че ще мирува.

— Добре, хлапе, какъв е проблемът? — пита Дърбин, като се връща обратно при Джейни. Сяда на стола до нея и разресва с пръсти мократа си коса.

— Проблем? — смее се Джейни. — На осемнайсет съм.

— Съжалявам. Колко съм глупав. Аха! — възкликва, докато се навежда да разгледа записките й. — Отровни газове. — Доволно потрива ръце. — Колко вълнуващо, нали?