Ръката на пророка [bg]

— Една секунда!

— По дяволите! Нямаш и половин секунда!

Катлийн пъхна диктофона под широкополата си шапка и стегна ремъка й.

— Добре, готова съм!

Ема й подхвърли въжето. Археоложката го хвана и го завърза за кръста си.

— Завързана е! — съобщи Ема. — Изтеглете ни!

Дребното тяло на геоложката се заиздига нагоре по стената и изчезна през отвора.

Беше неин ред.

— Готова ли си. Кат? — извика Том.

— Да, по дяволите! Побързай!

Усети дръпване — бяха обрали хлабавината на въжето и бавно започнаха да я изтеглят от гъстата тиня и нагоре по мократа стена. Видя протегнатата ръка на Ема и с нейна помощ изпълзя от дупката. Когато очите й се приспособиха към светлината, се озова пред усмихнатите лица на геоложката. Том и… и Джейми!

— Какво правиш тук? — попита Катлийн и отметна калната коса от челото си.

— В хижата са му казали къде сме — отговори О’Брайън вместо него. — И слава богу! Акробатическото изпълнение на Ема беше негова идея.

Камерън се приближи и й помогна да се изправи. Известно време двамата се гледаха един друг, после пилотът се ухили и прехвърли кичур мръсна коса зад ухото й.

— Нямаше нужда да се издокарваш заради мене.

Катлийн се засмя и се огледа. Беше покрита с черна кал от глава до пети. В този момент си спомни за келтския кръст и го извади от джоба на дъждобрана. Златото заблестя на сивата следобедна светлина.

— Намерих го под лявата длан на монаха.

— Боже мой! — ахна Том.

— Под лявата ли? — учуди се Джейми. — Защо ще погребват монах с кръст под лявата длан?

След като прочете надписа на глас, Катлийн подаде находката на колегите си.

— Спорел вас какво означава това?

О’Брайън се вторачи в изящно гравирания върху златния кръст хиберно-латински текст и след малко произнесе сякаш на себе си:

— „Задето се от теб отрече: Отец Бог, Син и Дух Свети тоз негов грях не ще допуснат, задето той видял е туй, що Нечестивият е сторил, що нивга не ще бъде. Бог да прости клетия Броихан“.

Той погледна Джейми и Ема, после пак нея.

— Знаеш ли, Кат. Откриването на тоя кръст в абсолютно непокътнат контекст доказва с доста голяма сигурност три неща: скелетът е на Броихан, той е автор на кодекса и кодексът наистина е автентичен.

— Но за какво трябва да прости Бог на Броихан?

— Задето е виждал бъдещето може би? — предположи професорът и й подаде кръста.

Няколко секунди Катлийн се взираше в древния надпис.

— Едва ли — реши тя накрая. — Броихан е видял нещо… нещо конкретно и особено ужасяващо за монашеската общност на Йона, нещо, което според тях е можел да му покаже единствено дяволът.