![Ръката на пророка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/1/rkata-na-proroka-bg-download.jpg)
Ръката на пророка [bg]
- Автор: Чайлд Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-461-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на пророка [bg]». Краткое содержание книги:
По рамото я удари буца глина. Тя погледна нагоре и видя, че таванът е започнал да се свлича под напора на шуртящата от всички пролуки вода.
— Господи, Том, цялата пещера се срутва!
Отгоре продължаваха да се сипят парчета от тавана и тинестата каша вече стигаше до гърдите и.
— По дяволите! — извика Катлийн към отвора на пещерата. — Бързо измисли нещо! Не мога да стигна до въжето!
13.
Даниъл Касиди си погледна часовника. Минаваше осем, а кардиналът още спеше.
Той се приближи до камината. „Страхът може да докара човек до изтощение“, помисли си и отпи глътка кафе.
Вниманието му се насочи към оригиналната картина на Рембранд „Заклан вол“, рисувана през 1655 година с маслени бои върху дърво. На отсрещната стена висеше още по-страховито платно, „Мъченичеството на свети Еразъм“ на Пусен. Творбата от XVII век изобразяваше мъчителното убийство на светеца, чиито вътрешности бяха извадени бавно с въже на макара на кладенец.
Вторачен в картината, Касиди се съсредоточи върху страданието, изписано на лицето на изтезавания мъченик.
Беше изтърпял такива мъки заради любовта си към бог… заради вярата си се бе изправил срещу най-…
Внезапно почукване на вратата го откъсна от размислите му. Той се поколеба и избърса очи.
— Влез.
Вратата се отвори и в помещението влезе полковник Роуан Деджагър. Носеше тесни изтъркани дънки и прилепнало черно поло, което подчертаваше маниакалната му пристрастеност към вдигането на тежести. Макар и вече петдесет и пет годишен, можеше да мине за много по-млад, ако не беше късо подстриганата му сива коса. Ала очите му… толкова бледосини, че в зависимост от светлината зениците му понякога приличаха на черни дупки в сняг.
— Викали сте ме, господине — каза той със своя подчертаващ гласните родезийски акцент.
— Имам задача за тебе.
Касиди отиде при бюрото си, изтегли подвижния пулт и натисна няколко клавиша. Осветлението отслабна. Картината на Рембранд се завъртя около вертикалната си ос и на нейно място се появи тъмен екран, на който се очерта подробна карта на Западна Шотландия. Той завъртя топчето на курсора в долната част на клавиатурата и стрелката пресече дисплея и стигна до остров Йона.
— Наскоро археологически екип под ръководството на някаква американка, доктор Катлийн Филипс, е открил на този остров древна книга, полковник. Искам да ми я донесеш.
— Това е малко далечко, господин Касиди. Ще имам нужда от информация.
— Ще разполагаш с подкрепа от онази страна на Атлантика, обещавам ти. За колко време можеш да събереш хора?
— Веднага, ако се налага. Някои съм използвал и преди. Други постоянно са на разположение, ако човек знае къде да търси. И стига да им се плати добре.
— Винаги съм плащал адски щедро на твоите главорези, полковник.
Бившият родезийски командос присви ледените си очи.
— Те са бойци, господин Касиди.
— Били са бойци. Сега са обикновени наемници… — изсумтя Касиди. — Горе-долу като тебе, полковник Деджагър.
Някогашният военен стисна зъби, но премълча.
Шефът му отиде при картата и посочи Йона с показалец.
— Ще отидеш с хората си на този остров и ще вземеш книгата, която са намерили археолозите.
— А ако се наложи да…
— Нищо не бива да ти се изпречва на пътя. Ясно ли е, полковник?
Деджагър едва забележимо кимна.
— Ясно, господин Касиди.
Кардинал Памфили седна на ръба на леглото и няколко пъти дълбоко си пое дъх. По тила му се стичаше пот. Подгизналата пижама лепнеше по тялото му.
В ума му още се стелеше сивата мъгла на кошмара. И в последните й провлачващи се валма той зърна сцената, която толкова рязко го беше събудила.
Двамата с… с майка му бяха в параклиса „Свето причастие“ в катедралата „Свети Петър“. Тя гледаше откритата от археолозите книга. Стоеше с гръб към него. Той я молеше да не поглежда проклетия том. Викаше я, ала майка му не се обръщаше. Просто продължаваше да чете онзи ужасен кодекс!
Памфили тръгна към нея, като я убеждаваше да се махне, да не чете прокълнатите думи. Когато стигна точно зад гърба й, тя се обърна. И вместо нейното лице кардиналът видя… видя лицето на… дявола! Беше чудовищно.
Той потрепери, надигна се от леглото, отиде в мраморната баня със златни кранове, наведе се над тоалетната чиния и повърна. След последния пристъп изми устата си със студена вода на мивката. Прекалено много алкохол снощи, помисли си Памфили, прекалено много мазна храна.