Защото те обичам [bg]

Марк тръгна по просторното стълбище, свързващо двата етажа, и стигна до средата на горната палуба, където се намираше „Флоридита“ — барът, с който авиокомпанията истински се гордееше. Отпускащата музика, изкуствената светлина, удобните кресла, тапицираните с кожа канапета: всичко това създаваше мека и приветлива атмосфера. В този луксозно обзаведен кът човек лесно можеше да забрави, че се намира в самолет.

Марк се настани на една от високите табуретки, разположени в кръг около бара, зад който се виждаше мустакат негър с прическа а ла Джексън Брадърс: човек можеше да го вземе за двойник на Айзък, бармана от „Любовен круиз“ на Алън Спелинг.

— Двойно уиски без лед — поръча си докторът.

Вече се чувстваше по-добре. Самата перспектива, че ще пие, беше го поуспокоила.

И затова, когато Айзък постави пред него питието, Марк си позволи лукса да не бърза да изпие първата глътка.

Погледна около себе си. Все повече пътници се стичаха в бара. До него седна млада жена с предизвикателен вид. В очакване да си даде поръчката, Алисън поклащаше глава в ритъма на музиката, някаква смесица от електро и боса.

— Какво ще си поръчате, госпожице?

— Едно дайкири, моля. Без захар, но с малко сок от грейпфрут.

Алисън вдигна очи към Марк и погледите им се срещнаха.

— Това се нарича „специалитетът на Хемингуей“ — уведоми я докторът.

— Моля?

— Коктейлът, който си поръчахте, горчивото дайкири, е изобретение на Хемингуей.