Игра на милиарди [bg]

— Случило се е в „Инууд", близо до „Джей Еф Кей". Трима агенти на ФБР са били убити по време на някаква операция. Има го по всички новинарски емисии.

Астър вдигна поглед от бележника.

— Споменаха ли някакви имена?

Сините очи на Съливан го приковаха в огледалото за обратно виждане.

— Все още не. Знаеш, че… първо трябва да се обадиш на роднините. Защо?

— Алекс беше на смяна миналата нощ.

— В Лонг Айлънд?

— Така мисля. — Астър набра номера на бившата си. Започна да тропа с крак, докато чакаше да му отговори.

— Закъсня с час — отвърна тя, когато вдигна. — И, да, добре съм.

Астър беше много по-облекчен, отколкото позволи гласът му да го издаде.

— Единият Джими ли е?

— Той, Джейсън Мара и Тери Дириенцо.

— Съжалявам, Алекс.

— Да, добре.

— Какво се случи?

— Знаеш, че не мога да го обсъждам. Слушай, много съм заета сега. Можем да поговорим по-късно.

Астър затвори телефона разтреперан, някак си се чувстваше, че той беше този, който е избегнал куршум.

— Добре ли е? — попита Съливан.

— Както винаги. Партньорът й е бил убит. Джим Малой. Свестен тип.

— Бог да го благослови.

— Да. Бог да го благослови — съгласи се Астър. — Какво, по дяволите, е търсила там?

Съливан не отговори. Имаше време, когато беше работил с Алекс. Двамата не се разбираха особено. Той я наричаше дивачка и смяташе, че поема прекалено много рискове, че прекалено лесно излага себе си и екипа си на пътя на куршумите. Астър нямаше основание да спори с него. Алекс си беше Алекс. Тя знаеше само една посока: напред. И винаги на максимална скорост. Той беше същият. Често си мислеше, че именно сходствата им ги бяха събрали, всеки виждаше в другия най-добрите си черти. Това беше довело до един пламенен романс.

Но нарцисизмът, независимо в каква форма, не беше особено добра рецепта за дългосрочна връзка.

Телефонът на Астър иззвъня. Той видя номера.

— Какво има, Марв?

Гласът на Шанк изграчи на говорителите в колата.

— Имаме проблеми. Някои от нашите момчета се обадиха. Видели са какво стана по-рано. Нервни са относно позицията.

Под „момчета" Шанк имаше предвид банките, които бяха заели на Астър парите, с които да заложи на юана. Боби провери монитора, вграден в задната седалка. Юанът се беше стабилизирал на 6,30.

— Добре сме. За какво се оплакват?

— Страхуват се, че може да се случи отново. Говорят за увеличение на нашия марджинов депозит.

— Могат да си го начукат. Сделката си е сделка.

— Кажи го на кредиторите ни. Ако имаш минутка, можеш да се отбиеш и да им повдигнеш духа.

Астър знаеше, че това е заповед, а не молба.