Код "Заплаха" [bg]

ДЕСЕТ

Тод Уикс не беше правил нищо подобно, но пък и никога не беше идвал в Шанхай.

Намираше се тук за шанхайското изложение на високите технологии и въпреки че не идваше за първи път на търговско изложение, несъмнено сега за първи път срещаше красиво момиче в хотелски бар, което съвсем ясно дава да разбере, че иска той да иде с нея в стаята й.

Момичето беше проститутка. Тод може и да не се славеше като най-големия светски лъв, но доста бързо схвана всичко. Момичето се казваше Бао, което значело, според обяснението й със силен, но съблазнителен акцент, „скъпоценно съкровище”.

Двадесет и три годишна, тя изглеждаше разкошна, с дълга права черна коса с цвят и блясък на черен гранит и с плътна червена дреха, която изглеждаше ефектна и същевременно секси. Имаше дълго и стройно тяло и когато Тод я видя за първи път, я сметна за кинозвезда или танцьорка, но като срещна погледа й, тя хвана своята чаша с шардоне от мраморния бар с деликатните си пръсти и я вдигна към него с нежна, но уверена усмивка.

Именно в този момент Тод разбра, че тя е „работещо момиче” и че точно сега работи.

Запита я дали може да й купи нещо за пиене и барманът напълни чашата й за вино.

Тод Уикс не се занимаваше с такива неща, но момичето му се стори така зашеметяващо, че той реши да направи едно изключение само този път.

Преди Шанхай Тод беше свестен човек със свестен живот. Тридесет и шест годишен, той представляваше калифорнийската компания „Адвантидж Текнолоджи Солушънс” за информационни технологии във Вирджиния, Мериленд и Вашингтон. Притежаваше нелош дом в привлекателния „Уест Енд” на град Ричмънд, имаше две хубави деца и съпруга — по-умна, по-красива и по-успешна в работата си като фармацевт, отколкото той в своята.

Имаше всичко, не можеше да се оплаче, а и нямаше врагове.

Не и до тази вечер.

По-късно, когато мислеше за тази вечер, обвиняваше водката с тоник, която пиха с колегите си след вечеря, както и леката замаяност от лекарството за настинка заради инфекцията в синусите по време на двадесет и четири часовия полет от летище „Дълес”.

Винеше и проклетото момиче. Бао, скъпоценното съкровище, което осра живота му.