Галвестън [bg]

Зададе се група момчета, които си подхвърляха футболна топка. На минаване всички млъкнаха и се втренчиха в Роки. Тя го забеляза и пак взе да показва на Тифани как да утъпче пясъка.

Свалих си ризата и се излегнах под слънчевите лъчи. Опитах да си представя как клетките ми складират слънчева светлина.

— От какво са ти тези белези? — попита Роки.

— Кои?

— Кръглите отстрани на тялото.

Опипах хлътналата кожа и продължих да мижа на слънцето.

— От сачми.

— От пушка?

— Беше далече. Само ме поръсиха.

— Ами онзи другият? На рамото ти.

— От нож.

— Голям нож е бил.

— Беше.

— Ами този на крака ти отгоре?

— Куче.

— Знаех си. Досетих се, че този е от куче. Уби ли го?

— Кучето ли?

— Да.

— Не помня. — Всъщност помнех.

Изчаках я да ме попита нещо друго и след като не каза нищо, надзърнах изпод клепачите си и видях, че пак е насочила цялото си внимание към Тифани.

След като ми свършиха бирите, подремнах на пресекулки, а когато се събудих, видях, че Роки лежеше до мен и се печеше по гръб. Дребен наниз от влага и пясък бе полепнал по кожата й, а в пъпа й се беше събрала локвичка пот. Трябваше да съм по-далеч от нея, затова тръгнах към водата.

Тифани не спираше да възклицава радостно и да подрипва край мен. Хвърчилото с цветове на дъгата все още се носеше из небето, мушкайки и порейки бледозлатистия въздух.

Момиченцето спря на брега, протегна ръце нагоре и изпъшка, сякаш искаше да стигне до раменете ми. Аз я вдигнах и се престорих, че ще я хвърля в океана, а тя се разпищя и разсмя едновременно. Искаше ми се да викам заедно с нея, но се сдържах. Щипнах я по носа и се метнахме във вълните — нея държах нависоко, докато солената вода ме заливаше, а тя се смееше, плюеше и ахкаше удивена и неуверена, а после поиска отново да направим същото.

До края на деня усещах тялото й в празните си ръце — бе лека, но стегната — мятането й, ритането й. Заведох я обратно на плажа. От време на време тя правеше по някой жест, който изглеждаше много женствен — например подпъхваше мокър кичур коса зад ухото си или си оправяше банския с рязко, сериозно изражение на лицето.

Роки лежеше на пясъка и ни гледаше весело.

Спомням си как веднъж едно приятелче ми каза, че всяка жена, която обичаш, е едновременно майка и сестра, която не си имал, и че всъщност постоянно търсиш женската част от себе си, твоето женско животно или нещо такова. Той можеше да пробутва такива изказвания, защото беше наркоман и четеше книги.

Докато се прибирахме пеша, едва успявах да не изоставам и да не гледам Роки с банския й костюм в гръб, но всъщност не мисля, че можех да я докосна.

В късния следобед ядохме „По Бой”[18] с пържени скариди и стриди, а после ги заведох в пасажа покрай кейовете. Играха на „Фрасни къртицата” [19] и на „Пакман” [20], после нанизваха кръгчета на колове. Аз се мотаех по пристана, без да ги изпускам от очи.