![Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/6/ne-kazvaj-sbogom-bg-download.jpg)
Не казвай сбогом [bg]
- Автор: Флин Джилиан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-398-233-4
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:
Гилпин отвори вратата на същата стая, в която ме разпитваха предната вечер. В средата на масата се намираше сребристата кутийка с подаръка от Ейми.
Вперих поглед в кутийката в средата на масата, която изведнъж ми се стори зловеща в новата обстановка. Ужасих се. Защо не я открих по-рано? Трябваше да я намеря по-рано.
— Хайде, искаме да погледнете това — подкани ме Гилпин.
Отворих кутийката колебливо, като че ли очаквах вътре да има отрязана глава. Намерих само син плик с надпис „Първа следа“. Гилпин се подсмихна.
— Представи си объркването ни: разследваме случай с изчезнал човек, а намираме плик с надпис „Първа следа“.
— Това е от търсенето на съкровища, което жена ми…
— Ясно. За годишнината ви, тъстът ви спомена.
Отворих плика и извадих плътно небесносиньо листче — любимата хартия на Ейми — сгънато на две. Жлъчка се надигна в гърлото ми. Тези търсения на съкровища винаги се свеждаха до един въпрос: коя е Ейми. (Какво си мисли жена ми? Какво е било важно за нея през изминалата година? Кои мигове са я направили щастлива? Ейми, Ейми, Ейми, да помислим за Ейми.)
Прочетох първата следа със стиснати зъби. Като имах предвид състоянието на брака ни през последната година, това щеше да ме представи в ужасна светлина. Предостатъчно беше.
Беше пътеводител за един друг живот. Ако нещата се бяха развили според представите на жена ми, вчера тя щеше да стои край мен, докато чета листчето, и щеше да ме наблюдава очаквателно, излъчвайки гореща надежда: Моля те, разгадай го. Разгадай ме.
Накрая щеше да попита: „Е?“. А аз щях да кажа:
— О, всъщност това го знам! Сигурно има предвид кабинета ми. В общинския колеж. Преподавам там на хонорар. Хм. Това трябва да е, нали? — Присвих очи и препрочетох написаното. — Тази година Ейми е снизходителна.
— Искате ли да ви закарам? — попита Гилпин.
— Не, ще се отбия на път за Ранд и Мерибет.
— Идвам с вас.
— Мислите ли, че е важно?
— Ами показва къде е ходила ден-два преди да изчезне. Така че не е маловажно. — Той разгледа хартията и плика. — Знаете ли, мило е. Като във филм: търсене на съкровища. Ние със съпругата ми си разменяме картички и понякога излизаме да хапнем. Вие явно го правите както трябва. Пазите романтиката.
После Гилпин сведе поглед към обувките си, смути се и издрънча с ключовете да тръгваме.
Колежът великодушно ми беше предоставил един тесен като кутийка кабинет, колкото да се поберат бюро, два стола и няколко етажерки. Двамата с Гилпин си проправихме път сред студентите от летните школи: комбинация от невероятно млади хлапета (отегчени, но и заети, пръстите им тракаха есемеси или избираха музика) и сериозни по-възрастни хора, вероятно бивши служители от мола, които се опитваха да се преквалифицират.
— Какво преподавате? — попита Гилпин.
— Журналистика.
Едно момиче, което изпращаше есемес, вървейки, едва не се блъсна в мен. Дръпна се настрани, без дори да вдигне поглед. А това ме накара да се почувствам странно, отвратително стар.
— Мислех, че вече не се занимавате с това.
— Който не може да го прави, преподава — усмихна се аз.
Отключих кабинета си и влязох в прашното помещение с мирис на застояло. Бях си взел отпуск за лятото, от седмици не бях идвал тук. На бюрото ми имаше плик с надпис „Втора загадка“.
— Ключът ви винаги ли е на ключодържателя? — попита Гилпин.
— Да.
— Значи Ейми трябва да го е взела, за да влезе?