Не казвай сбогом [bg]

Пет сутринта е. Слънцето тъкмо изгрява, почти толкова ярко, колкото уличните лампи навън, които току-що угаснаха. Открай време харесвам тази промяна, когато съм будна, за да я наблюдавам. Понякога, когато не мога да заспя, се измъквам от леглото и тръгвам по улиците на зазоряване, а когато лампите угаснат всички едновременно, винаги оставам с усещането, че съм видяла нещо специално. Иде ми да оповестя: О, ето, уличните лампи угаснаха! В Ню Йорк е най-тихо не в три-четири през нощта — тогава твърде много хора излизат от баровете, провикват се един на друг, докато се стоварват в такситата, крещят по мобилните си телефони, пушейки неистово последната си цигара преди лягане. Най-хубавото време е пет сутринта, когато потракването на обувките ти по тротоара звучи някак непозволено. Всички хора са се прибрали в кутийките си и целият град е на твое разположение.

Ник се прибра малко след четири в облак от мирис на бира, цигари и пържени яйца — плацента от воня. Още бях будна и го чаках, а мозъкът ми се беше разкашкал след маратон от „Закон и ред“. Той седна на отоманката, погледна към подаръка върху масичката и нищо не каза. Аз също го гледах. Явно изобщо не възнамерява да се извини — извинявай, нещата днес наистина се оплескаха — а аз само това искам, да ме забележи за малко.

— Честит ден след годишнината — казах.

Той въздъхна дълбоко и вбесено.

— Ейми, имах наистина ужасен ден. Моля те, не ме карай отгоре на всичко да се чувствам и виновен.

Ник е отраснал с баща, който никога за нищо не се е извинявал, затова когато има чувството, че е оплел конците, минава в настъпление. Знам го и изчаквах да му мине. Обикновено правя така.

— Просто ти честитя годишнината.

Честита годишнина, мой скапан съпруже, който ме пренебрегна на този специален ден.

Седяхме мълчаливи известно време, а стомахът ми се бе свил на топка. Не исках да съм лошата. Не го заслужавах. Ник се изправи.

— Е, как беше? — попитах равнодушно.

— Как беше ли? Ужасно, мамка му. Шестнайсет мои приятели останаха без работа, беше потискащо. Сигурно и мен ще изритат след няколко месеца.