Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
— Мирише ми на измама — рекох.
Филис ме дари с един продължителен поглед, после въздъхна.
— Може и да не повярваш, Дръмънд, но ти не си единственият умен човек в тази организация. Предлагам ти да поразсъждаваш кое е по-важно — това, което мислиш ти, или мнението на другите…
Имаше право.
— Може би е време да потърсим мнението и на някои чужди разузнавателни централи — подхвърлих аз.
— Вече е направено. Преди един час бе пуснато съобщение до всички наши резиденти в чужбина, които ще извършат съответните сондажи. Задачата ще приключи в рамките на дванайсет часа, тъй като трябва да се съобразяваме и с часовата разлика.
— Аз ще бъда ли запознат с резултатите?
— Разчитай на мен.
Без коментар.
На вратата се почука и Джени надникна през процепа.
— Извинете, мога ли поговоря за секунда с Шон?
Никой не възрази и аз побързах да изляза. Последвах Джени по лабиринта между новите работни места и не след дълго влязох в една странична стаичка, определена за неин временен кабинет.
Зад сивото метално бюро до стената седеше едра жена на зряла възраст с накъдрена кестенява коса, която ограждаше кръгло и по детски жизнерадостно лице. Спряхме за миг, колкото да бъда представен. Жената се оказа Елизабет, личен асистент на агент Марголд.
Елизабет изглеждаше леко напрегната и очевидно не изпитваше радост от новата и несигурна обстановка, в която й се налагаше да работи. Разменихме си любезности, след което тя ме попита:
— Къде в тази лудница мога да намеря малко канцеларска хартия?
— Проклет да съм, ако знам — признах аз.
— Как да свържа телефона си?
— Ами мушнете го в контакта.
Елизабет заби обвинителен показалец в шперплатовата стена.
— Няма контакт!
— Ясно…
— Е, и?
Принудих се да свия рамене.
— Нали работите тук? — пожела да узнае тя.
— Той е мой партньор по това дело — информира я Джени. — Но все пак си остава мъж, Елизабет.
По неизвестни причини Елизабет намери забележката й за адски смешна. На мен тя ми прозвуча грубо и обидно, подчинена на стар, подвеждащ и фалшив стереотип.
— Обърнете се към Лайла, която работи близо до входа — мило посъветвах Елизабет. — Тя знае всичко.
Най-накрая влязохме в офиса на Джени.
— Имам новини — обяви тя.
— Слушам те.
— Намерихме лимузината.
— А Лари?
— И Лари. Колата е била открита в гората, на около пет километра от Кълпепър, Вирджиния. Лари Елуд е бил на предната седалка.
— Трябва ли да бъда оптимист?
— Няма да ти отива — поклати глава тя.
— Вярно.
— За съжаление и колата, и Лари са били опожарени.
За нас съжаление, но за Лари — истинско нещастие, помислих си аз. Не знам защо, но тази информация не ме изненада.
— Подробности?
— Колата е била открита от хеликоптер на шерифската служба в Кълпепър. Пилотът забелязал дим и се обадил на пожарната. Хората реагирали бързо, но заварили само изпепелени останки.
— Бърз пожар, а?
— Много бърз. Вътрешността на колата и тялото на Елуд са били обилно полети с бензин. Но Елуд е бил застрелян предварително с няколко куршума в главата. За подпалка били използвани запалителни гранати, най-малко пет на брой. Част от тях са били залепени отвън, под и около резервоара. Били взривени едновременно, за максимален ефект. Професионална работа.
— Елиминирани са всички улики и веществени доказателства, така ли?
— Плюс главният ни заподозрян.
— От което следва, че Лари едва ли е бил съучастник.
— Не бързай със заключенията. Може би си прав, че той и колата са били отвлечени. Това обаче би означавало, че убийците са познавали модела на колата и номера й, както и сутрешния маршрут на Лари. Което ни връща към версията за вътрешен информатор. Другият вариант е Лари да е участвал в схемата, а след края на операцията да е бил ликвидиран като потенциална заплаха от разкриване. Ако случаят е такъв, значи действително си имаме работа с много брутални копелета.
Според мен убийствата от сутринта вече го доказаха.
— И още нещо — продължи тя. — Помниш ли, че Питърсън нареди на Чък Уордъл да ни предостави имената на всички членове на охранителния отряд на Ястреба?
— Да.
— Те са работили на три смени в резиденцията. Тази, която открихме сутринта — мъртвата, е била смяна „В“. Следващата смяна „С“ трябвало да застъпи в 13:00. Всички са се явили.
— А смяна „А“?
— Няма такава и не ме питай защо. Другата смяна е Д… — Замълчах и тя продължи: — Установихме местопребиваването на всички агенти, с изключение на един. Казва се Джейсън Барнс. Никой не го е виждал след края на смяната му вчера в 13:00.