Мръсницата е мъртва

И после, отново тези обувки! Тя нарочно ли ги е оставила на борда? Приятно ли й е било да усеща тинята между пръстите си, вървейки по пътеката за теглене, като някое босоного хипи, тръгнало призори да обикаля Стоунхендж в калта? Много странен е бил онзи съдебен процес! Колкото повече мислеше за това Морс, толкова повече въпроси изникваха в главата му. В живота си той се бе сблъсквал с много случаи, когато данни от съдебните експертизи и патолозите се бяха оказвали от ключово значение за изхода на съдебното дело. Но сега не бе особено възхитен от заключенията, които (предполага се) са били извадени от горе-долу научните факти, предоставени от доктор Самюелс. За Морс (който, трябва да се признае, изобщо нямаше медицински или научни титли) разкъсванията на дрехата и описаните наранявания бе много по-вероятно да са били нанесени, ако нападателят е стоял в гръб на Джоана и е стискал с лява ръка лявата й китка, а (нейната) дясна ръка е била притисната със сила към устата й, където палецът и показалецът почти винаги биха причинили синините, отбелязани в описанието.

Ами този Джарнъл? Обвинителите сигурно са били много впечатлени при първото изслушване на неговите показания. Защо иначе ще са готови да отложат цял съдебен процес с шест месеца… заради един затворник? Дори полковникът не си е спестил коментара! Тогава защо, когато той се е изправил пред съда, както му е редът, да разкаже историята си, никой не е пожелал да го изслуша? Съществувало ли е нещо, някакъв факт някъде, който е накарал съдът да отхвърли или поне да пренебрегне разкритията, които съкилийникът му Олдфийлд бил направил? Защото, каквито и обвинения да се отправят към Олдфийлд, той не може да бъде упрекнат в непоследователност. Три пъти след смъртта на Джоана той е твърдял, че тя е „невменяема“, „не е на себе си“, „не е с всичкия си“. А, както изглежда, не е имало и разминаване в твърденията на екипажа, че най-малко веднъж (това не означава ли два пъти?) им се е налагало да спасяват Джоана от опит да се удави. Единственият важен момент, разкрит от Джарнъл, е, че Олдфийлд не само настоявал, че е невинен, но и също се опитал да прехвърли цялата отговорност върху останалите. Безспорно, съвсем недостойно за похвала деяние! Но ако самият Олдфийлд е бил невинен, кого другиго е можел да посочи той за виновен? Във всеки случай по онова време никой не е изразявал готовност да обърне внимание нито на думите на Джарнъл, нито пък на тези на Олдфийлд. Ами ако те са били нрави? Или ако единият от тях е бил прав?