Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
— Джо, искате ли нещо студено за пиене?
— Не, благодаря. По-добре да си тръгвам. Исках да питам майка ви дали е била посещавана от някого наскоро. От жена, представяща се за Роуз Тъкър.
Боб и Кларис се спогледаха, после Боб каза:
— За мургава жена ли става дума?
Джо трепна:
— Да. Дребничка, около метър и петдесет и пет, но с… необикновено присъствие.
— Майка не говореше много за нея — отвърна Кларис. — Но тази Роуз веднъж дойде и разговаряха, и сякаш нещо, което тя каза на майка, я промени. Помислихме, че тя е нещо като…
— … духовен съветник или нещо подобно — довърши Боб. — В началото не ни харесваше, защото мислехме, че може да е човек, който се опитва да се възползва от състоянието на мама, от това, че се чувства толкова зле и е така уязвима. Мислехме, че тази жена е някоя луда от сектата Новата ера или е…
— … някоя измамничка — продължи Кларис, докато се навеждаше да подреди изкуствените цветя във вазичката върху масата. — И се опитва да я използва или просто да се бърка в съзнанието й.
— Но когато говореше за Роуз, тя беше така…
— … спокойна. Зарадвахме се, когато накара майка да се почувства по-добре. Във всеки случай тя каза, че жената не е идвала повече — завърши Боб. — Майка ми благодари на Роуз, тя знаеше, че баща ми е на безопасно място. Той не е загинал. Той се намира някъде в безопасност и се чувства добре.
— Тя не ни каза как е стигнала до това убеждение, дори преди това никога не бе ходила на църква — добави Кларис. — Не сподели с нас коя е Роуз и какво й е казала.
— Изобщо не ни говореше много за тази жена — потвърди Боб. — Каза ни само, че сега това е тайна за известно време, но накрая…
— … всички ще узнаят.
— Накрая всички ще узнаят какво? — попита Джо.
— Това, че баща ми е някъде в безопасност, предполагам, и се чувства добре.
— Не — каза Кларис, престана да подрежда изкуствените цветя, седна отново на кушетката и сложи ръце на скута си. — Мисля, че тя искаше да каже нещо повече. Може би намекваше, че никой от нас няма да умре, че ние… отиваме на безопасно място.
Боб въздъхна:
— Ще бъда откровен с теб, Джо. Малко се изнервихме, когато чухме тези суеверни приказки от майка ми, която винаги беше здраво стъпила на земята. Но тя беше щастлива и след ужасната изминала година…
— … не виждахме какво може да й навреди.
Джо беше разочарован. Мислеше, че доктор Роуз Тъкър знае какво наистина се е случило при полет 353 и ще посочи виновника. Никога не беше си представял, че това, което предлага, е само мистицизъм.
— Смятате ли, че Нора е имала адреса на Роуз, телефонния й номер?
Кларис отговори:
— Не. Не мисля. Майка беше… доста потайна по тези въпроси.
На съпруга си каза:
— Покажи му снимката.
— Тя все още е в спалнята — каза Боб и стана от кушетката. — Ще я донеса.
— Каква е тази снимка? — попита Джо, след като Боб излезе от стаята.
— Доста странна е. Една от тези, които Роуз донесе на Нора. Донякъде е тайнствена, но майка ни се успокояваше с нея. Снимка на гроба на Том.
Беше съвсем обикновена снимка, направена с фотоапарат „Полароид“. На нея беше заснет надгробният камък на гроба на Томас Лий Вейдънс: името му, датите на раждане и смърт, и думите „Обичан съпруг и баща“.
Джо си спомни думите на Роуз Мари Тъкър на гробищата. „Още не съм готова да говоря с теб.“
Кларис каза:
— Майка ни сама купи рамката. Искаше да държи снимката зад стъкло, за да не се повреди.
— Докато бяхме тук през миналата седмица за три дни, тя непрекъснато носеше снимката със себе си — добави Боб. — Докато готвеше в кухнята, докато гледаше телевизия, на двора, когато правехме барбекю — винаги снимката беше с нея.
— Дори когато излизахме някъде да вечеряме — обади се Кларис. — Слагаше снимката в чантата си.
— Това е само една снимка — каза Джо учуден.
— Само една снимка — съгласи се Боб Вейдънс. — Можеше сама да я направи, но по някаква причина означаваше много за нея, защото я беше заснела онази Роуз.
Джо плъзна пръст по гладката посребрена рамка и по стъклото, сякаш беше ясновидец и можеше да разбере значението на снимката, като черпи психическа енергия от нея.
— Когато ни я показа за пръв път — каза Кларис, — мама ни гледаше с такава надежда. Сякаш мислеше, че…
— … ние ще реагираме по-емоционално — заключи Боб.
Джо се намръщи и остави снимката на масата:
— Да реагирате по-емоционално? Как например?
— Не можахме да разберем — каза Кларис. Взе снимката и започна да бърше рамката и стъклото с долния край на ризата си. — Когато не реагирахме по начина, по който тя очакваше, ни попита какво виждаме, когато я гледаме.