Тайното съкровище
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Захариев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайното съкровище». Краткое содержание книги:
Негови биографи са Ломбардо Радиче и Дж. Корбоне. Те допринасят за популярността му, но главното е, че писателят още с първата си книга се изявява като зрял създател на незабравими характери. Несъмнено и деветдесетте му романа са равностойни, свидетелство за това са неизброимите им издания в целия свят и най-вече в Италия.
Началото на 1929 година бележи пълното признание на писателя като родоначалник на нов път в литературата, предназначена за юноши, изцяло различен от старата школа, един от главните представители на която е Жул Верн. „Нойе Цюрхер цайтунг“ отбелязва през тази година, че той „не намира литературен израз в откритието, в инструмента, в затворени авантюри и преживявания, а сам оформя откритието, като се стреми към непознатото и далечното опиянение от тайнственото и опасното“.
Забележителни са познанията на писателя и по зоология, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати интригата на всеки свой роман.
Педро, почувствал се спасен, веднага поиска от командира на отряда сухари и вино. Карминильо, едва държащ се на крака, доближи Цамора и каза:
— Мила, животът ми ти принадлежи. Искаш ли да станеш моя жена?
В отговор Цамора нежно се усмихна и се притисна до гърдите на любимия човек.
— Бях сигурна, че ще ми го кажеш — шепнеше тя тихо на ухото на инженера. — Обикнах те още от първия миг, щом те срещнах. Тая среща, тая любов ме преродиха! Заради теб желаех да не съм вече хитана. Исках на всяка цена да придобия правото да ти бъда достойна съпруга и да напусна племето. Затова се заклех на всяка цена да намеря тайнствения талисман на моите прадеди, защото талисманът — това е моята свобода, това е любовта ми към теб!
Всички с любопитство наблюдаваха младите хора, които като че ли бяха забравили, че не са сами.
Тогава Карминильо, като обви с ръка тънката талия на Цамора, извика с преливащо от щастие сърце:
— Сеньори! Вие сте синове на Астурия, ако не се лъжа!
— Да! Така е! Ние сме астурийци! — чу се дружен отговор.
— Сеньори! В нашите планини още се тачи един стар обичай, който свято пазим. Чуйте ме, деца на Астурия, свободни планинци! Аз, астуриецът, хидалгото, несвързан с никого и на никого не обещавал досега своето име, заявявам пред вас тържествено: тази жена е моя съпруга, моя царица!
И като се обърна към Цамора, заяви:
— Довърши ти традиционната фраза, мила моя! Цамора, светнала от щастие, произнесе със звънлив глас:
— Аз, свободната жена, с никого несвързвана и никому не обещавала своята ръка, заявявам, че този човек от днес става мой съпруг, мой господар!
— Отнине и довека! Амин! Потвърждавам! — чу се и гласът на Педро, чиито думи не бяха много ясни, защото беше напълнил устата си с хрупкави сухари.
— Ура! — завикаха драгуните, като се струпаха около щастливата двойка, за да стиснат ръката на Карминильо и Цамора.
Като узна за случилото се, генерал Алдо Марина нареди да донесат от склада сандък шампанско и благородното вино заискри в чашите в чест на Карминильо и неговата красива съпруга.
Всъщност бихме могли тук да приключим нашия разказ, но обичаят изисква да разкажем нещо и за по-нататъшната участ на нашите герои.
Походът на генерал Алдо Марина завърши с пълен разгром на рифиотите. Планинските хищници бяха принудени да се укротят и да прикрият ненавистта си към испанците. Околността на Мелила бе очистена от техните разбойнически шайки и колонията можеше спокойно да продължи своето съществуване.
Разбира се, нито Педро, нито Карминильо и Цамора пожелаха да останат, докато се извърши окончателното умиротворЯване на този край.
Те бързо се приготвиха за път и се отправиха за Мелила, а оттам за Испания.
Тайнственият талисман помогна на красивата хитана да осъществи мечтата си: Цамора бе избрана за царица на испанските цигани. Разбира се, талисманът имаше значение само пред племето.
Но на Цамора й бе нужно тъкмо това: като царица тя имаше право да напусне племето и да се омъжи по свой избор, тоест без да се излага на отмъщението на своите съплеменници и без да си навлича тяхното проклятие, да стане жена на любимия човек.
Единственото нещо, което трябваше да бъде съобразено с волята на циганите и на което Караминио с готовност се съгласи, бе сватбеният обряд да бъде извършен според обичаите на циганското племе.
И едно малко пояснение.
В определения ден и час в дома на вожда на племето Архаз, неуспял да попречи на Цамора да избере за съпруг човека, който й е на сърцето, дойдоха близките й приятелки. Пред тях Карминильо и Цамора напълниха с вода една глинена стомна и отпиха по глътка от нея. След това Караминио каза:
— Това момиче става моя съпруга.
— Този момък става мой законен съпруг — добави Цамора.
И държейки от двете страни стомната, с всички сили я удариха о каменния под. Стомната се строши на десетки парчета. Циганчетата се скупчиха да събират парчетата и да ги броят.
Според традицията на циганите, пренесена Бог знае откъде и откога, просъществувала незнайно колко векове, извършеното по този начин бракосъчетание ще трае толкова години, на колкото парчета е счупена стомната.
Циганчетата преброиха около сто парчета.
Още нещо?
Аха, да! Щяхме да забравим доблестния потомък на конквистадорите, юриста Педро.
Цамора след омъжването си за Карминильо превърна накитите, които бе намерила в гробницата на вожда на Седемте племена, в пари. Педро не се бе излъгал в оценката на тая колекция от скъпи камъни: общата сума за всичко надхвърляше седемстотин хиляди франка.