Тайното съкровище
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Захариев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайното съкровище». Краткое содержание книги:
Негови биографи са Ломбардо Радиче и Дж. Корбоне. Те допринасят за популярността му, но главното е, че писателят още с първата си книга се изявява като зрял създател на незабравими характери. Несъмнено и деветдесетте му романа са равностойни, свидетелство за това са неизброимите им издания в целия свят и най-вече в Италия.
Началото на 1929 година бележи пълното признание на писателя като родоначалник на нов път в литературата, предназначена за юноши, изцяло различен от старата школа, един от главните представители на която е Жул Верн. „Нойе Цюрхер цайтунг“ отбелязва през тази година, че той „не намира литературен израз в откритието, в инструмента, в затворени авантюри и преживявания, а сам оформя откритието, като се стреми към непознатото и далечното опиянение от тайнственото и опасното“.
Забележителни са познанията на писателя и по зоология, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати интригата на всеки свой роман.
— Върви в ада! — извика извън себе си Педро. — Бих се считал за опозорен, ако получех свобода от твоите мръсни ръце, от ръцете на Юда.
— Все едно. Ще науча къде е Цамора! Ще я намеря! Непременно ще я намеря! — заканваше се Янко.
— Търси я — презрително му отвърна Карминильо.
— Нека привършим! — намеси се вождът на рифиотите. — Времето ни е малко. Войниците неверници отново идват срещу нас и този път те са с удвоени сили. Ние сме нужни там, където се водят боевете, а ти ще ни забавиш, циганино!
Трима войници рифиоти се хвърлиха срещу Карминильо, а други трима върху Педро, който призоваваше всички светии на помощ.
Янко се отдалечи към развалините.
— Боже, та той ще я намери! — пошепна отчаяно Карминильо.
— Да се надяваме, че няма да я намери — опита се да го ободри Педро. — Момичето е хитро и ловко, силно и умно. Ще съобраЗи. Ей, Богу, Карминильо, с удоволствие бих се оженил за нея! Защо не я направиш своя жена? Кълна се, че те обича, пък, доколкото разбирам, и ти не си безразличен към нея.
Разговорът бе прекъснат от върналия се Янко.
— Открих цяло подземие! — каза той на рифиотите. — Ще хвърлим тия кучета в такъв гроб, който би бил достоен и за крал. Дайте ми ги!
Младите испанци бяха повлечени и хвърлени в подземието.
— От тук не ще излезете никога! Това не ви е търбухът на биковете! — извика им и вождът на рифиотите.
И разбойниците заедно с Янко и Саба напуснаха подземието. Изчезна светлината и на последната им факла. В подземието настъпиха гробовен мрак и тишина.
Скоро тишината бе нарушена от силен грохот, който като ехо се понесе из цялото подземие: рифиотите го затвориха със същата плоча, която преди покриваше гроба на вожда на Седемте племена, и нахвърляха върху нея куп камъни.
Карминильо и Педро бяха живи погребани в подземието на древния египетски храм.
Рифиотите потеглиха към мястото на сраженията. Край развалините останаха само Янко и Саба.
— Къде ли е отишла Цамора! — чудеше се Янко.
— Огледах навред. Ако Цамора бе тук, тя не би могла да се скрие от нас. Сигурно е заминала преди нашето идване. Ако не беше нощ, майко, ние бихме открили следите й. Но само с факлите нищо не можем да направим.
— Вярно е, синко — обади се старата. — И аз обиколих навсякъде наоколо, огледах всеки камък, но от момичето няма и следа. Само да ми падне, ей с тия ръце ще я удуша!
— О, не! Ти не би могла да сториш това, майко! — викна Янко. — Ти забравяш нашето условие: момичето е мое! И аз ще й наложа да стане моя жена! Ще я накарам да ме моли на колене да я взема за жена! Ще видиш! Хахаха! — изсмя се той злъчно. — Но не чу ли нещо, майко? Като че ли някакъв човешки глас се изсмя.
— Това е само ехо от твоя смях, синко!
— Но защо ми се струва, че един от камъните се размърда като жив? Ей там, до стената?
— Сънуваш ли, синко?
Янко стана от мястото си и насочи револвера с вперен в мрака поглед. В същия миг някаква човешка сянка се изправи зад него. Щракна спусък, чу се гръм.
Пронизан в гърдите, циганинът се строполи на земята. Саба изплашено скочи и побягна към завързаното муле. Но куршумът бе по-бърз от немощната старица. И бабата с вик падна там, където, дращейки земята, стенеше умиращият Янко.
Сянката приближи и тогава ясно се видя, че това е Цамора. Без да се колебае, тя изстреля още два куршума: единия в главата на Янко, а другия в слепоочието на неговата покровителка.
За да разберем как се беше спасило момичето, ще трябва да се върнем малко назад.
Когато Карминильо и Педро очакваха Цамора, тя, след като се бе помолила на гроба на Map Аменготеп, се отправи към двамата си другари.
Излязла от подземието, тя застана под портика, образуван от две къси дебели колони, прикрити от един голям камък.
И в същия миг пред очите й се разигра сцената с рифиотите, които, както знаем вече, нападнаха двамата испанци. Момичето не бе в състояние да помогне на своите другари. Свикнала да запазва самообладание в опасни моменти, хитаната бързо реши какво да предприеме. Гъвкава и ловка като млада пантера, тя безшумно се метна върху една плоча и цялата се простря върху нея.
Под нея минаха десетки хора, ровейки се из всеки кът на храма, разглеждайки всяка дупка. И никой не се сети да потърси момичето там, където всеки можеше да го види.
На няколко пъти Саба и Янко се спираха под портика. Цамора чуваше всяка дума на враговете и едва се сдържаше да не пръсне черепа на Янко с един удар на своя ятаган. Така Цамора стана свидетелка на ужасното погребване на живите Педро и Карминильо.