Къпиново вино

— Има ги от много години — обясни Джо. — Някога тук имаше цигански катун, бяха им прокарали вода и електричество. Там има водомер и септична яма. Даже им събират боклука веднъж седмично. Могат да остават тук и по-дълго, обаче те идват рядко. Чудни хора са циганите.

Старецът му каза, че предишния път, когато е видял цигани на това място, е било преди десетина години.

— Бяха роми. В днешно време рядко се срещат чисти роми. Купуваха от мен плодове и зеленчуци. По онова време малко хора им продаваха. Разправяха, че били крадци и мошеници — той се усмихна. — Е, не казвам, че всичко, което вършеха, беше съвсем честно, но когато си на път, трябва да се оправяш някак. Намериха начин да излъжат водомера. Разбираш ли, тогава трябваше да пуснеш петдесет пенса, за да си налееш вода. Те използваха вода и ток цяло лято, само че като си тръгнаха, дойдоха от съвета да изпразнят касичката на водомера, а в нея имаше само вода. Изобщо не разбраха как са го направили. Катинарът си стоеше непокътнат. Не личеше да са пипали нищо.

Джей го погледна с интерес.

— И как са го направили? — попита с любопитство.

Джо отново се усмихна и почука с пръст по носа си.

— Алхимия — прошепна за голяма досада на Джей и повече не обели и дума по въпроса.

Разказите на Джо възобновиха интереса му към циганите. След този разговор Джей наблюдаваше лагера няколко дни, но не видя нищо тайно и загадъчно. Накрая изостави наблюдателния си пункт при шлюза и се захвана с по-интересно занимание: да претърсва бунището за комикси и списания и да обикаля край железопътната линия. Намери добър начин да набавя безплатни въглища за кухненската печка на Джо. През деня по линията от Главен Кърби бавно минаваха два влака с въглища. Всеки се състоеше от двайсет и четири вагона, като в последния имаше човек, който следеше никой да не се качва на влака. Джо каза, че някога имало инциденти, хлапета се качвали на влаковете в движение.

— Може да изглеждат бавни — обясни той мрачно, — само че всеки вагон е четирийсет тона. Никога не се опитвай да скачаш в тях, момче.

Джей го послуша. Вместо това намери по-добър начин за набавяне на въглища и кухненската печка на Джо работеше цяло лято, чак до началото на есента, когато закриха железопътната линия.

Всеки ден по два пъти, точно преди влакът да мине, Джей нареждаше стари консервени кутии край линията. Подреждаше ги в пирамиди, като кокосови орехи на сергия, за максимална стабилност. Скучаещият работник в последения вагон никога не можеше да устои на предизвикателството, което му отправяха тези пирамидки. Винаги когато влакът минаваше, той мяташе въглища по кутиите, като се мъчеше да ги събори, и Джей всеки път събираше по пет-шест големи буци. Събираше ги в празна тригалонова11 кутия от боя, скрита в храстите, и щом се напълнеше, отнасяше кутията в къщата на Джо. В един от тези дни, докато вървеше край линията, чу изстрели откъм Недър Едж и замръзна на място, като изпусна кутията с въглища.