Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
Тя вирна брадичка, докато се обръщаше към него с чаша в ръка. Цяло чудо беше, че не изля брендито върху него, толкова грубо го тикна в ръцете му. Лошо. Би могъл да я накара да го изчисти. Мисълта за Дани, приведена над него да прокарва кърпата по гърдите му беше възхитителна.
— Сега, след като си тук, оправи леглото за лягане — предложи той. — Госпожа Робъртсън ти обясни задълженията ти, нали?
— Не още, но съм сигурна, че опра’янето на леглата е едно от тях.
— Разбира се, и очаквам да го правиш всяка вечер. Сигурен съм, че бързо ще се научиш. Между другото, как мина днес с госпожа Робъртсън? Имаше ли някакви проблеми? Помня, че се безпокоеше за това?
Тя изглежда леко се отпусна от смяната на темата и като сви рамене се отправи към леглото и дръпна покривките.
— Дъртата е странна птица, но е добра. Накара мъ да повтарям по няколко пъти докат’ ме разбере, но явно ня’аше нищо против.
— Дани, Дани! — въздъхна той. — Виж какво направи. Когато оправяш леглото за спане, само отмахваш завивките, не ги събираш на топка все едно ще ги сменяш. Искам да мога да се пъхна между чаршафите, а не да се боря с тях, докато се завия.
Тя се изчерви при тази забележка, но не се поколеба, а продължи да оправя леглото. Това го изненада. Тя го беше изнудила да я вземе на работа, не мислеше, че го е приела за господар насериозно. Явно беше така, което му отвори очите за безброй възможности, да се забавлява. На нея, обаче, едва ли щеше да й е забавно.
— Не забравяй да бухнеш възглавницата! — нареди той.
Тя потръпна точно преди да забие юмрука си право в средата на възглавницата му. Джереми преглътна още един пристъп на смях и си каза, че отмъщението може да бъде много сладко.
— А сега ботушите ми.
Тя го изгледа нервно и пак го обърна на жаргон:
— К’во за тях?
— Помогни ми да ги сваля.
Тя не помръдна и тревогата ясно личеше в гласа й, когато попита.
— Ня’аш ли си човек за таз’ работа? Как му викаха на туй?
— Камериер. И не, нямам, не ми трябва такъв, не и когато имам теб да се погрижиш за тези маловажни подробности.
Тя притвори очи. Стори му се, че чу лек стон, но не беше сигурен. Може и да си бе въобразил, защото в стаята беше тихо. Но дали само си въобразяваше, че й въздейства, та тя се държеше толкова враждебно? Кръвта му кипна. Искаше я в леглото си, а не изправена до него.
— Ела тук! — каза той с чувствен глас.
Очите й се разшириха още повече, но не посмя да го приближи. Той предположи, че я е изплашил наистина.
За да я успокои и да прогони страха й, той се взря в краката си и й припомни.
— Какво стана с ботушите ми? Иска ми се да поспя все пак тази нощ и определено няма да си легна с тях — тя все още стоеше замръзнала насреща му, така че той продължи рязко. — Трябва ли да ти припомням, че ти настояваше да ти дам тази работа?
Това я отрезви и тя буквално прелетя през стаята, сграбчи един от ботушите му и го задърпа енергично. Обаче не се оказа толкова лесно. Не можеше да измъкне ботуша и това е. Тя го дърпа, извива и се бори с него мъжки още известно време, но без никакъв резултат.
Накрая Джереми сухо каза:
— Предполагам, че и това не знаеш как се прави?
— Знам — защити се тя. — Просто се надявах, че вие, богаташите, носите ботуши, които се свалят по-лесно.
— Не се срамувай да възкачиш крака ми, мило момиче, просто го извади този проклет ботуш.
И тя го направи, обръщайки му гръб, сигурна че ще опре другия си крак на гърба й, за да й помогне да измъкне ботуша. Но сега Джереми се парализира. Тя се беше качила горе без палтото, само по риза, панталони и чорапи, така че нищо не прикриваше добре оформеното й дупе, което изведнъж изскочи пред него и беше толкова близко, че ако се пресегнеше, щеше да го докосне. Това сигурно беше едно от най-трудните неща, които някога беше правил. Вместо да я обхване с ръце, той сложи крака си на задника й, за да й помогне.
Ядосан, че пак го е накарала да я желае, той я ритна малко по-силно от необходимото. Тя се препъна няколко пъти, но ботуша изхвърча. Тя обаче не видя нищо нередно в това, защото се върна веднага и се зае със другия.
Опитвайки се да охлади страстта си, той отбеляза небрежно:
— Виждам, че още си със старото си облекло. Госпожа Робъртсън не ти ли намери подходящи дрехи?
Тя го погледна сърдито, но ядът й не си пролича, когато проговори:
— Намери ми. Заведе ме при шивачката на сестра си. Каза, че щяло да бъде загуба на време да ми търси нещо готово. Нямало да ми стане, а тя каза, че не иска да ми се виждат глезените.
— Лошо, да ти се виждат глезените звучи много интересно.
Тя изсумтя като видя, че се усмихва.
— Първата рокля ще я изпратят по някое време утре, а другата — вдругиден.