Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
Затова когато наближиха къщата Джереми каза:
— Дрю, сигурен ли си, че не предпочиташ да отседнеш в някой хотел за няколко дни? Домът ми още не е съвсем обзаведен. Има легла в спалните, но почти нищо друго. Останалите стаи също още не за мебелирани. И аз самият се храня в кухнята.
Тази стая поне беше добре обзаведена, сега когато имаше готвачка и й беше дал карт бланш да закупи всичко необходимо. А и неговата спалня беше напълно обзаведена, благодарение на Джордж, която настоя той да вземе всичко от старата си стая.
Дрю се усмихна:
— Единственото, от което имам нужда, е легло.
— Не е ли твърде рано за лягане? — намеси се и Пърси. Тъй като живееше само на няколко пресечки от дома на Джереми, и той се беше присъединил към тях. — Няма ли да идем…?
— Не и тази вечер, Пърси — пресече го Дрю. — Беше тежък ден за мен. Да хвърлиш котва в пристанището винги си е било разправия. Толкова много кораби чакат да акостират. А после изгубих сума ти време и в офиса на „Скайларк“. И утре сутринта пак трябва да ходя.
— Пързаляш ли ме, старче? Мислех, че първото нещо, което правите вие, моряците, като слезете на сушата, е да си намерите женска компания.
Дрю се ухили.
— Абсолютно правилно, но предпочитам да го направя като се освежа и спра да мисля за леглото само като за място, където да се наспя. Какво ще кажеш за утре вечер?
— Разбира се. Ще чакам с нетърпение. А ти, Джереми, не мислиш ли че…?
Джереми реши да го прекъсне преди да се изкуши.
— И аз искам да се наспя добре, Пърси, особено след онова будуване преди няколко дни.
Споменаването на пътешествието до къщата на Хедингс накара Пърси да се откаже.
— Вярно, сега като го споменаваш леглото наистина изглежда привлекателна идея, нали?
Джереми не си легна веднага. Още щом показа стаята на Дрю, той се прибра в своята и дръпна рязко шнура на звънеца за слугите. Надяваше се, че икономката беше обяснила на Дани, какво се очаква от нея, ако звънне звънецът в стаята й. Съмняваше се да си е легнала толкова рано, но пък можеше и да е в леглото.
Всъщност, ако я събуди, това ще му даде предимство. Представата за Дани, мека и сънлива в ръцете му, отклони мислите му в посока, съвсем различна от намерението му да й покаже какво означава един мързелив господар. Планът беше да я накара да му угажда на всеки каприз, но нямаше да се получи, ако тя се поддаде на чара му. Щеше да реши според ситуацията — дали да я накаже, или да й достави огромно удоволствие.
Явно беше будна, и не й се беше наложило да се облича, защото дойде много бързо. Джереми тъкмо беше успял да си смъкне жакета, когато тя похлопа доста силно по вратата. Той отвори и бързо я издърпа да влезе, преди Дрю да е чул шума.
— Тука съм, де! — възпротиви се тя и се освободи от ръцете му.
— Тихо. Имам гости в другия край на коридора.
Тя повдигна вежда невярващо.
— К’во искаш тогаз?
Очевидно фактът, че има сигурна работа, покрив над главата си и храна по всяко време, не беше подобрил необщителния й характер въобще. Но явно и тя съжали за думите си, защото започна да отстъпва към вратата.
Джереми много добре знаеше, че ако сега й каже какво наистина иска ще сбърка, затова бързо отговори.
— Искам нова бутилка бренди. Ще намериш няколко в килера.
— И ма викна зарад’ туй? — попита невярващо тя. — След кат’ мо’ише да си я ’земеш и сам?
Той я изгледа невинно.
— И защо да го правя, след като вече си имам прислужница?
Тя понечи да му изръмжи нещо, но после бързо затвори уста и тръгна да търси брендито. Джереми едва се сдържа да не избухне в смях, но успя да се овладее, преди тя да се върне с брендито в ръка.
Беше се настанил удобно в един стол до камината. Тя приближи и му подаде бутилката. Той просто кимна към полицата, където стоеше празната бутилка.
— Налей ми една чаша, докато си там — каза Джереми и после продължи с насмешка. — И се надявам, че ще се сетиш да ми я донесеш.
Тя изсумтя сърдито и доста шумно, но изля в чашата почти една трета от съдържанието на бутилката, много повече отколкото трябваше. Чашата беше широка и тумбеста като за коняк. Явно не знаеше колко да налее.
Той въздъхна, давайки й да разбере, че е раздразнен от нейното невежество. После се зае да я поучава.
— Следващия път не наливай повече от един пръст.