Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— За кого искам да чуя? — попита актрисата.
Брена започна да преглежда записките си, изписани със ситен красив почерк, сетне заизрежда:
— Сибил Хейуд каза да ти предам, че ти прави хороскоп и скоро ще може да ти даде някакви напътствия. Къртни Мейтланд иска да те навести, веднага щом „си в състояние въобще да понасяш някого“. Сенатор Холенбек иска да знаеш, че е на твоите услуги. Съдия Максуел се обади да каже, че…
Лий слушаше разсеяно, когато името на последния обадил се привлече вниманието й.
— Доктор Уинтърс звъня вчера и тази сутрин. Помоли ме да ти предам, че се моли за теб и че би се радвала да дойде да ти прави компания. Освен това ти предписа едни лекарства и настоява да започнеш да ги взимаш веднага.
— Какви лекарства?
Брена се подвоуми, сетне твърдо заяви:
— Успокоителни. Каза, че знае, че идеята няма да ти допадне, но че ще ти помогнат да останеш спокойна и да мислиш по-трезво. А ти имаш нужда и от двете.
— Спокойна съм — възпротиви се Лий. И погледа на чевръстата блондинка имаше съмнение, когато се загледа в сплетените пръсти на актрисата. Лий така бе стиснала ръце, че ноктите и кокалчетата на пръстите й бяха съвсем побелели. Тя проследи погледа на Брена и бързо отпусна ръце.
— Изпратих Джо О̀Хара до аптеката, за да купи нужното.
Отне й минута да се сети, че Джо е новият й бодигард и шофьор. Не само бе забравила името му в настъпилата бъркотия, но бе забравила и че Мат и Мередит Фаръл са на околосветско пътешествие. Джо живееше в нюйоркския им апартамент и бе поел задължението да вози Лий в лимузината и да я предпазва от преследвачи.
— Освен това трябва да те предупредя — добави Брена с усмивка, — че той е малко разстроен от факта, че не сме го искали да шофира вчера в планината.
Лий безпомощно вдигна ръце и засрамено призна:
— Идеята щеше да е добра, но аз напълно бях забравила за съществуването му.
— Ако питате мен — заяви Хилда, — този мъж не си знае мястото! Той трябва да ви вози, когато вие искате, а не когато на него му скимне. — Немкинята дръпна рязко тенджерата, за да подчертае думите си. — Той е просто един шофьор.
Лий се опита да я успокои. Животът й и без това бе достатъчно тъжен.
— Разбирам те, Хилда, но той не е свикнал да бъде „просто шофьор“. Работи за семейство Фаръл от години и те го приемат като член на семейството си. Заръчали са му да се грижи за мен, докато са извън града, и той най-вероятно ще се отнесе много сериозно към задачата си, особено в момента… когато нещата са толкова объркани. — Щеше да продължи да обяснява, ала в същия миг вратата се отвори и тя така се стресна, че се изправи рязко и почти извика от ужас.
— Извинете, май трябваше да почукам — рече Джо О’Хара и нахлу в кухнята, облечен в дебело черно палто с вдигната яка.
Бодигардът беше висок около метър и осемдесет, имаше широки плещи и тежката походка на мечка гризли. Лицето му бе грозно, носещо спомена от някогашни боксови мачове или улични сбивания. Външният му вид и невъзпитаното му нахлуване обаче ни най-малко не стреснаха Хилда, която го погледна сърдито и се тросна:
— Не смей да влизаш в кухнята ми, без да си изтриеш обувките!
Джо се изненада и заплашително изгледа раздразнената жена в другия край на кухнята, а после се втренчи в лъснатите си до блясък обувки. Реши да не й обръща внимание и сви рамене, закачи палтото си в гардероба и отиде до кухненската маса, понесъл в мечешката си лапа малко бяло пликче от близката аптека.
— Госпожо Манинг, разбирам, че не ме познавате и че вероятно не ви се ще непознат да се навърта в дома ви в такъв момент, но съпругът ви и Мат Фаръл ме помолиха да се грижа за вас и да осигурявам безопасността ви — рече той с дрезгавия си глас и в тона му прозвуча мрачна решителност.
Лий посочи на мъжа свободното място до Брена, за да седне при тях.
— Когато влезе, ме стресна. Не съм казала, че не те желая в дома си.
— Няма нужда да ми се извинявате — рече Джо и настани едрото си тяло в стола, който изглеждаше като детски играчка под него. — Но въпреки това се налага да ви кажа, че трябваше да ме извикате да шофирам в планината онази неделя, вместо да ходите сама. Ако го бяхте направили, може би нямаше да седите тук и да стискате зъби, за да не забележи никой, че всичко ви боли.
— Благодаря ти, че направи усилията ми безполезни — сухо отвърна Лий. Все още не бе сигурна дали го харесва или не.
Укорът й обаче не засегна О’Хара.
— Вчера също трябваше да ми се обадите и да ме оставите да шофирам. Две жени нямат работа сами в планината в това време. Можеше да заседнете някъде!