Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Беше прекалено изтощена, за да се изкъпе, затова само смъкна панталоните и пуловера си и извади нощницата си, за да се преоблече. В това време Хилда мина покрай нея със спалното бельо и възкликна ужасена и потресена от мъка:
— О, не! О, госпожо Манинг! Горкичката! Трябва да лежите в болница!
— Това са само синини. — Лий така се трогна от съчувствието, което немкинята изпитваше към нея, че понечи да я прегърне успокоително през раменете, но навреме се спря — боеше се счупените ребра да не я заболят още повече.
Внимателно вдигна ръце и нахлузи нощницата си. Когато отново се огледа, Хилда я нямаше. Доволна, че никой няма да види какво усилие й коства дори ходенето в този момент, бавно и несигурно се отправи към леглото.
Останала сама в леглото, което винаги бе споделяла с Логан, Лий огледа стаята и с болка си припомни последния път, когато двамата със съпруга й бяха тук. Затвори очи и видя лицето му, той сякаш стоеше край кревата. Чу гласа му: „Вече съм заредил колата. Май взех всичко необходимо — плановете за строежа, колове, канап, греди, спални чували. Все имам чувството, че забравям нещо…“
„Метла, парцал и кофа… Белина… капани за мишки.“
Логан се беше опитал да я погъделичка по шията и тя бе скрила глава под възглавницата.
„Тръгни направо от театъра. Не се бави“ — беше настоял той.
Лий обаче бе продължила да се шегува с него: „Вода за пиене… Храна за вечеря…“
Споменът за тази тиха и щастлива неделна сутрин най-сетне събори стената, която Лий бе издигнала около себе си. Горещи сълзи се затъркаляха по лицето й и тя зарови глава във възглавницата, хлипайки:
— О, мили, където и да си, дано си добре! Моля те, моля те да си добре!
Лий не разбра дали Хилда донесе вечерята в спалнята, но през нощта й се стори, че някой оправя завивките й и маха кичурите коса от лицето й. Искаше й се да е Логан, имаше нужда да вярва, че е той, затова реши да се преструва, че е той. Само за мъничко. В края на краищата нали преструването й бе професия.
Дванайсета глава
Звънът на телефона събуди Лий в осем часа. Някъде из апартамента Хилда вдигна на второто позвъняване и Лий немигащо се втренчи в малката червена лампичка, светеща върху апарата.
Всички телефони в апартамента имаха три отделни линии — една обща и личните им линии с Логан. Лий бе дала на полицията личния си номер и затова сега разбра, че не те се обаждат. Но въпреки това се вкопчи в надеждата, че някой иска да й съобщи новини за съпруга й. Молейки се малката лампичка да започне да примигва, тя стоеше и я наблюдаваше. След миг лампичката угасна. Отчаяна, Лий стана. Напрежението вече й се отразяваше.
Докато беше в банята, телефонът звъня непрестанно, а всяко позвъняване опъваше нервите й до крайност. Лицето, което видя в огледалото на тоалетката, бе бледо, насинено и изпито. Беше нейното лице, но в също време бе чуждо, също като живота й след събуждането й в болницата.
Шевовете по скалпа, сковаността в ръцете и болката в ребрата превърнаха сушенето със сешоара в неприятно и болезнено изпитание, което сякаш й отне цяла вечност. Когато се изправи пред рафтовете в гардеробната, Лий посегна да извади кафяв пуловер, но се поколеба. На съседния рафт имаше вълнен пуловер с цвят на зряла череша. Миналата неделя Логан я бе помолил да облече нещо в червено, защото й бе купил рубинено колие за рождения ден. Лий реши да се облече в червено. Може би подсъзнателно се надяваше да промени късмета на семейството си. Може би дрехите в ярък и весел цвят щяха да я накарат да се почувства малко по-добре. Бързо облече пуловера и си сложи подходящи за него тъмночервени панталони.
В девет без петнайсет, когато излезе от спалнята си, телефонът вече звънеше безспир. Обикновено красивата дневна с гледката към Сентрал Парк, с лакирания паркет и мраморните колони разведряваше Лий и й повдигаше духа, ала тази сутрин всичко изглеждаше безсмислено и пусто без Логан. Тя дочу гласа на Брена от кухнята в другия край на жилището, затова отиде там.
Кухнята беше просторна и приветлива. В центъра се намираше барплотът, а зимната светлина весело нахлуваше през високите прозорци. Тухлените стени и камината внасяха уют и непринуденост въпреки множеството най-модерни уреди с цвят на лъскава стомана, подредени покрай стените. Брена стоеше край хладилника, говореше по телефона и си водеше бележки. Хилда се бе изправила пред печката и бъркаше нещо в една тенджера, когато зърна Лий. Веднага й подаде чаша горещо, ароматно кафе.
— Правя ви закуска.
Щом Брена приключи разговора, Лий махна към масата. Двете седнаха и секретарката сложи дебелата тетрадка с метална спирала пред себе си.