Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Лий се подпря на облегалката на креслото си, изправи се и благодари на всеки от тях лично, но щом Триш затвори вратата, актрисата се свлече на креслото. Шрадер говореше по телефона, затова Лий се обърна към Литълтън:
— Благодаря, че присъствахте и за всичко… останало. Желаете ли чаша кафе? Ще ви направя компания.
— Благодаря, чудесна идея — отвърна брюнетката и тя се възхити на способността на красивата младата полицайка винаги да бъде свежа и отпочинала. Сетне се озърна за Хилда и я видя да стои на прага, изследвайки мрачно следите от пресконференцията, които трябваше да отстранява. — Хилда, би ли ни поднесла кафе?
Шрадер обаче приключи разговора и отказа поканата с думите:
— Няма да останем. Трябва да тръгваме. — Той се обърна към Лий и я погледна развълнувано. — Един от щатските полицаи вероятно е открил мястото на катастрофата. Спрял някакъв моторист да го глоби за превишена скорост и забелязал наскоро пречупени клони на дърветата по склона. Снегорините са натрупали огромни насипи от сняг покрай пътищата и той не е видял никакви следи от гуми, пък и не е могъл да разгледа мантинелата, обаче със сигурност се знае, че там долу има стар изкоп, може би изоставена каменоломна. — Шрадер взе тежкото си яке, което Хилда му подаваше, и продължи: — Два екипа от полицията вече са на мястото. Утре сутринта ще пратя още. С Литълтън ще поспим два-три часа и също ще отидем горе. Ще ви се обадим веднага щом научим нещо ново.
Лий не се интересуваше от колата си. Искаше да си върне съпруга.
— Ако това е мястото на катастрофата, значи хижата не е далече. Не разбирам защо трябва да се чака до сутринта?
— Защото е прекалено късно, за да се направи каквото и да е тази нощ — търпеливо изтъкна Шрадер. — Полицаят се е опитал да слезе по склона, осветявайки пътя с фенерчето си, но там е много стръмно и хлъзгаво, за да се върви през нощта. Утре сутрин ще установим дали това е мястото, което търсим. А ако не е, всички работещи екипи ще започнат претърсване по въздух и земя.
— Но като чакаме тук, губим толкова ценно време — рече Лий.
— Още няколко часа няма да променят нищо, ако съпругът ви има покрив над главата.
— Но ако не е така?
Отговорът на Шрадер я накара да съжали за въпроса си:
— В такъв случай след пет дни на открито още няколко часа няма да имат значение. — Той хвърли нетърпелив поглед към Литълтън, която бавно слагаше ръкавиците си и не сваляше очи от актрисата. — Ако щатските наистина са намерили мястото, откъдето колата ви е полетяла във въздуха — добави, тръгвайки заедно със Саманта към вратата, — тогава картата, която ни начертахте в болницата, въобще не отговаря на истината. Полицаят ни даде координати, които са на трийсет и пет километра от вашето предположение. Така че е възможно и сега да не сме случили, затова не се надявайте прекалено.
Литълтън се спря във външното фоайе и се обърна към Лий:
— Най-добре е сега да си починете, госпожо Манинг, и да очаквате обаждането ни. На няколко пъти ми се стори, че ще припаднете.
— Така си е — намеси се Триш веднага щом детективите си отидоха. — С Брена ще си тръгваме — добави и се запъти към гардероба с палтата им. — А ти хапни нещо и лягай. Брена каза, че днес почти не си яла.
— Истина е — потвърди секретарката и се обърна към икономката: — Хилда, тя не е яла нищо и не си е пила болкоуспокояващите. Те са в чантата й.
— Ще се грижа за нея — обеща германката, изпрати Брена и Триш и се върна при Лий, която стоеше отпусната и замаяна в креслото. — Малко по-рано ви приготвих вечеря. Ще ви я донеса на поднос заедно с хапчетата. Вие си легнете. Нека ви помогна да се изправите, госпожо Манинг.
— Благодаря, Хилда. — Тя бавно тръгна след разтревожената прислужница. Беше прекалено изтощена и слаба, за да спори.
— Първо ще оправя леглото — рече Хилда.
Оправянето на леглото обикновено означаваше да се махнат дузина декоративни възглавнички, които покриваха половината матрак. За Хилда прибирането на възглавничките вечер беше сложна церемония, която учудваше и развеселяваше Лий. Немкинята първо прибираше в раклата със завивките възглавничките с ресни, след това грабваше възглавничките с пискюли, а най-накрая подреждаше възглавничките, украсени с разнообразни бродерии и ширити. На сутринта цялата церемония се повтаряше, само че в обратен ред.
Тази вечер обаче Хилда наруши традицията си и Лий внезапно осъзна колко притеснена за нея е домашната й помощничка.
— Ей сегичка ще махна тези възглавници — рече жената, наведе се над леглото и със замах изблъска на земята всичко, оставено върху завивките. — Ще ви затопля вечерята, докато се приготвяте — добави и Лий й кимна на път за гардеробната.