Народът на моретата
- Автор: Гримо Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
Късно вечерта четири робота се завъртяха около изоставения ял. Пребродиха платото, за всеки случай пръснаха експлозив в четирите основни посоки и се упътиха към лагера с празни ръце.
Те прекосиха широкия океан, промъкнаха се между два континента и откриха прекрасни води сред фееричен декор. Между ярки плетеници от червени корали, колонии от розови до сини кожести корали и пурпурни морски гъби пасяха необикновени риби с ярки багри — някои на ивици, други на петна, трети — украсени с многоцветни пера или нежни воали. Те видяха хидроиди, разтварящи се като безценни букети, големи рогови корали с алени ветрила…
Но най-прекрасното все още им предстоеше. Като преминаха едно дефиле, стигнаха до някаква тераса и под тях се откри невероятният град — чудно осветен, разположен на обширно плато.
НАРОДЪТ НА МОРЕТАТА
Ксуан облече най-хубавите си дрехи. Ако всичко бе вървяло добре, Цила трябваше да пристигне този ден и той искаше да я посрещне както подобава. Сложи бял панталон от акула, който обгръщаше тялото му като втора кожа. После се спря на една туника в преливащи цветове, тъкана с влакна от морски растения. Фини сандали завършваха облеклото му. Беше работил двойно предните дни, за да бъде свободен и да посрещне Цила. Спомни си за майка си Хан и помръкна. „Може пък някой ден?“
Радостта, че ще види отново Цила, пропъди поне за малко мъката му.
Той хвърли последен поглед на съседния апартамент. Щеше да се хареса на сестра му — беше сигурен. Блестящата мозайка от черни корали се открояваше между пръснатите безброй яркоцветни възглавници. Системата от камери около главната стая, характерна за лагерите, бе запазена, подобрена и направена като за обикновени хора. Освен камерата-кухня, отговаряща на предназначението си, всички останали стаи бяха съобразени с вкуса и начина на живот на номадите — почти без мебели, но с много килими. Цяла една стена беше аквариум, където сред богата пищна растителност се стрелкаха пъстри рибки.
Ксуан отвори вратата и излезе на прага. Неговият апартамент и този, който бе предназначен за Цила, бяха разположени на един грозд от зелени модули над завоя на реката в центъра на града. Усмихнат, той се спусна по стълбата, водеща към улицата, която се виеше между жилищата.
„Бих искал да видя Цила, като влезе в града!“ Щом се озова на покритото с вулканични плочки шосе, той се смеси с тълпата на минувачите и с широки крачки се упъти към каналите на базара. От време на време минаваше някой глисер от обществения транспорт, пълен с хора. Ксуан се отдръпваше, за да му стори път, след туй продължаваше. От кея на най-близкия канал той нае една малка пластмасова моторница — цвета на квартала, и се насочи към магазинчетата. Спря се пред павилиона за антики и скочи на земята. Тук зеленият цвят на модулите преминаваше постепенно в тъмно виолетово.
Управителят на павилиона го позна и го посрещна с широка усмивка.
— Е, Ксуан, значи реши най-после, че тази рядкост на рядкостите, дето ти предлагам, си струва дванадесетте жетона.
— Решил съм най-вече да те вразумя, Тох! Пастирите всеки ден донасят книги като тази! Няма да ти дам повече от осем жетона.
Тох вдигна очи към небето и се закле във всички морски чудовища, че не може да отбие и жетон от цената на една тъй необикновена антика. Въпреки това той покани Ксуан да седне до ниската масичка, предложи му чаша лике и извади от една витрина въпросния предмет… Това беше албум от изкуствена материя, пълен с фотографии на много стари, днес вече забравени градове — повечето съвсем ясни.
— Виж… Дори обясненията са написани на мъртъв език! Специалистите твърдят, че албумът е от двехилядната година!
— Може би… Готов съм да направя големи жертви, за да отпразнувам пристигането на сестра си, но не мога да си позволя такава лудост! Дванадесет жетона!
— Сестра ти пастирка ли е?
— Знам ли… Възможно е! Не съм я виждал цяла година, откак ме плениха в пустинята…
— Искаш да кажеш, че сестра ти идва от трудов лагер?
— Точно така! И то днес!
— О! Такъв случай! Почакай…
Тох изчезна в една камера и след малко Ксуан чу откъслечен телефонен разговор. На края управителят се върна и заяви тържествено:
— Управителният комитет е на мое мнение: общината е длъжна да подари този албум на сестра ти за добре дошла!
Развълнуван, Ксуан се заплете в благодарности и се сбогува с Тох, като не забрави все пак да го покани у дома си в близките дни.
На връщане от кея той се мушна в уличките на тъмновиолетовия квартал, където базарът протягаше живописните пипала на малките тезгяхи. Всичките малки съкровища на морското дъно се намираха там пред гъстата тълпа от любители: многоцветни гъби, звезди, перли от черни корали, гривни, колиета от червени и розови корали, пастирски свирки от тръбовидни корали, червени рогови корали с всякаква големина, поставени в малки седефени кутийки, стотици раковини — една от друга по-хубави! Ксуан взе за Цила едно дълго колие от червени корали, една обикновена раковина и друга вретеновидна, с черен седеф и всички отблясъци на дъгата отвътре. Той напусна базара през по-тихи улички, мина един сводест мост над канала с мурените, в който, отлично опитомени, грациозни и пъстри, те се стрелкаха безспир по скалистото дъно.