Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Народът на моретата
Народът на моретата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Народът на моретата

Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:

Романът на френския писател-фантаст Мишел Гримо „Народът на моретата“ е опит за прозрение много векове напред, когато атомната заплаха ще бъде едновременно спомен и начало на един бъдещ свят, свят на земя-пустиня и на градове-куполи… Това бъдещо общество ще бъде обитавано не само от роботи, а и от хора. Но ще живеят истински, ако бъдат свободни и достойни. Според М.Гримо пост-атомната цивилизация с всичките си приказни предимства на техниката и науката транспозира, уви, старите класови противоречия. Дори още повече дехуманизира човека: ненапразно обитателите на чудовищните градове под куполи носят номера; имена имат само дивите скитници, предпочели неимоверните трудности на оцеляването пред удобствата на „суперцивилизацията“.
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 36
Перейти на страницу:

Когато този ден свърши, Надир не остана на разговор както обикновено. Бързаше да иде при Цила. Младият мъж постави шлема си и премина шлюза. С един замах на ръцете той леко се отдели от пилотите… Нечия ръка докосна рамото му. Надир се обърна: Арп му се усмихна победоносно зад шлема, отведе го встрани и му показа малко червено кубче, което бе стиснал в ръката си. Надир не беше виждал такова нещо и показа с ръце, че не разбира…

С яла на Арп те се понесоха към жилищния квартал.

Арп спря машината си до една атомна спускаща се чиния, закотвена в пясъка, на няколко разтега от един частен купол. Приближиха, дръпнаха звънчето…

Една жена ги посрещна, като излизаха от шлюза, и им помогна да свалят шлемовете си.

— Добър ден, Золния! Получих съобщение — обяви Арп.

— Най-после! Вече започнах да се безпокоя! Покорените знаят, че искаш да изпратиш нови двама при нашите и са много неспокойни!

Арп обясни на Надир:

— „Покорени“ наричаме привилегированите работници, на които вече не им се чува за освобождение… Досега се задоволяваха да ни атакуват, без да предупреждават безименните за мащаба на заговора… Но страхувам се, че ще се откажат и от този последен израз на солидарност!

— Да вървим да чуем съобщението!

Жената ги поведе в камерата-кабинет, където нагласи едно устройство за разчитане на микрозаписи. Надир проследи с интерес забавната метаморфоза на червеното кубче.

— Защо си давате толкова труд? Не може ли да използвате традиционните магнетофонни ленти?

— Не, и то по няколко причини. Първо, не винаги е възможно да се изнесе предмет от лагерите, дори и да не е много голям, а кубче като това се изплъзва от контрола на роботите. И тъй, ние се стараем да правим записите си възможно най-малки! Освен това и най-здравите непромокаеми торбички се пробиват понякога… магнитната лента не устоява на подобна повреда, а нашият твърд амбалаж може! Цветът показва важността на съобщението. Бяло, жълто, черно, червено… Пастирите, които ги предават, знаят с какво време разполагат. Червено — бърза телеграма — трябва да пристигне на местоназначението си в срок от два месеца…

В съседната стая иззвъня телефонът. Золния отиде да се обади, а Арп включи устройството за разчитане. Откъм апарата зазвуча солиден глас:

„Град Обновление. 1-02-301 от свободното летоброене. Нан — генерален отговорник РС Изпратете Надир и Цила, племе Зорги, съгласно ускорен план 1. Край.“

— Е, Надир. Близко е вече денят, когато ще ни напуснеш! Мисля…

Арп спря. Золния идваше от кабинета мъртвобледа. Тя с мъка промълви:

— Покорените току-що са отвлекли Цила! Мъчили са се да я отведат към асансьорите, за да я предадат вероятно на безименните, но работниците са ги забелязали и са се намесили… Сега са се скрили в един необитаван модул и я държат за заложница…

— Гръм и мълния! Ако трябва да ги обсаждаме в продължение на няколко часа, безименните ще бъдат информирани и ще искат обяснения! Уф! Ей, Надир! Почакай ме! Ти дори не знаеш къде да идеш!

Надир наистина се готвеше да се гмурне до шлюза. Арп подзе отново:

— Какъв е адресът?

— Квартал С, блок Т. Вземете атомната чиния… ще стигнете по-бързо!

— Благодаря, Золния!

Не след дълго машината напусна жилищния квартал. Арп я насочи нагоре с пълна сила… Те се носиха известно време над осветеното село. Арп отбеляза квартал С и гмурна чинията.

Машината спря в уличката. Изведнъж Надир забеляза двадесетина души, струпани около един изолиран модул. Щом се приближиха, някакъв човек отиде при тях и прегърна Надир в знак на съчувствие.

Беше Игал — със сълзи на очи, треперещ от безсилна ярост. С няколко движения той им обясни, че покорените са четирима и са въоръжени с лъчев пистолет. Какво можеха да направят те с нещастните си пастирски геги и кинжали за отбрана?

Първият, който се опита да проникне в шлюза, щеше да бъде чудесна мишена за обсадените!

Изведнъж Надир се сети. Повлече Игал към един съседен вход и щом останаха сами, настоя:

— Вземи атомната чиния, иди бързо в работилниците и се помъчи да вземеш от пазача малък портативен лазер…

— Ясно! Искаш да пробиеш модула!

— Не, може да раним Цила! Върви бързо, нямам време да ти обяснявам!

Игал смъкна шлема си и се отдалечи. Четвърт час по-късно той се върна с лазера. Надир накара всички да се отдръпнат и започна бавно да прерязва всички пилоти на жилището. Светещият лъч правеше чудеса, но много скоро водата се размъти от голям облак пушек и пара. Плувнал в пот, Надир започна трудно да диша… Маската му се изпоти отвътре. Най-накрая, задъхан, заслепен, той трябваше да се оттегли в някой по-чист слой.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 36
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)