Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Народът на моретата
Народът на моретата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Народът на моретата

Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:

Романът на френския писател-фантаст Мишел Гримо „Народът на моретата“ е опит за прозрение много векове напред, когато атомната заплаха ще бъде едновременно спомен и начало на един бъдещ свят, свят на земя-пустиня и на градове-куполи… Това бъдещо общество ще бъде обитавано не само от роботи, а и от хора. Но ще живеят истински, ако бъдат свободни и достойни. Според М.Гримо пост-атомната цивилизация с всичките си приказни предимства на техниката и науката транспозира, уви, старите класови противоречия. Дори още повече дехуманизира човека: ненапразно обитателите на чудовищните градове под куполи носят номера; имена имат само дивите скитници, предпочели неимоверните трудности на оцеляването пред удобствата на „суперцивилизацията“.
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Перейти на страницу:

С енергията на отчаянието младите хора заблъскаха, задърпаха, заразтърсваха машината във всички посоки. Изведнъж, все още зацепен, скутерът се поклати откъм носа в свободната зона.

Надир заблъска като луд… Превита към стената, Цила го последва. Този път се поклати задната част. Със силни удари бегълците го накараха да се задвижи тъй, нагоре-надолу, десетина пъти. По драскотините на обшивката Надир установи, че бяха напреднали с няколко сантиметра. При това темпо им трябваха няколко часа, за да се оправят! Дотогава…

Цила вдигна отчаяно ръце, но веднага се стегна — практичният номадски дух надделяваше — тя затършува трескаво в купето на яла.

От едната страна се намираше резервната храна — таблетки планктон в непромокаема опаковка и в достатъчно количество… от другата — няколко инструмента, повечето малки ключове. Нищо, което можеше да им помогне!

Цила се облегна на стената и затвори очи. Тази гледка възвърна енергията на Надир. Той взе най-големия ключ и заудря с всичка сила по неравните краища на скалата, заклещила машината. Но камъкът понасяше всичко, а ключът се подбиваше.

От другата страна, с по-малък ключ в ръка, Цила нанасяше яростни удари на обшивката, с надеждата да поддаде малко навътре. Изведнъж, досега непоклатимата скала се разцепи и цял ръб се откъсна и падна на парчета в яла, който потрепера и се разлюля свободно!

С лек тласък Надир го отпрати от другата страна на пролуката. Той стоя няколко секунди неподвижен, изтощен и тържествуващ от победата. После се обърна учуден. Защо Цила не беше при него?

Веднага я откри. Държеше се за стената с ужасени очи. Дълги пипала обвиваха ръцете и краката й и напълно я обездвижваха. Отбелязан с флагчето на лагера, малък еркер се отваряше над главата на младата жена; оттам се подаваха още пипала, които ровеха в ръцете на Цила. Почти отвсякъде от подобни дупки излизаха октоподи.

Като благодареше в себе си на Арп и на школата за пастири, Надир махна успокоително с ръка на Цила, после бързо затърси нещо в багажника на яла. Разкъса бързо опаковката на шепа таблетки планктон. Цила го гледаше, без да разбира!

„Само да не припадне!“ — помисли си Надир с тревога. Щом се приближи с протегнати ръце, октоподът разхлаби прегръдката си около тялото на Цила и накрая съвсем я пусна, за да сграби таблетките от Надир.

Навсякъде наоколо им и други октоподи просеха, мятайки към тях дългите си извити пипала. Надир продължи да раздава храната и изведе Цила извън обсега им.

„Какъв лош късмет! — беснееше Надир. — Да се окажеш блокиран сред развъдник от октоподи, които при това те изнудват, за да те пуснат.“

Заеха местата си в яла и се понесоха като вихър. Четиридесет и пет загубени минути, а имаха още час и половина път! Роботите щяха да ги унищожат преди това! Оставаше им най-много час и половина живот!

Надир погледна Цила, която нежно му се усмихваше. С рязко движение включи двигателите на свръх-мощност. За щастие скалистата и неравна зона беше вече зад него. Ялът се носеше над леко нахълмена равнина. Далече пред тях мощните фарове осветиха подстъпите на някакво плато, а после и самото плато. Срещата им бе от другата страна…

Преливайки от радост, той показа една точка на картата и посочи към хоризонта. Цила поклати разбиращо глава. Надир преведе без мъка: „С плуване е далече!“ Той стисна ръката й в отговор на закачливата й усмивка. Оптимизмът се възвръщаше!

Надир насочи апарата нагоре. Скоро първите скали преминаха далеч под тях, а върхът се приближаваше с пълна сила. Вече летяха наравно с платото и краят му се виждаше. Внезапно малкият атомен двигател спря да работи. Ялът продължи малко по инерция и спря сред водовъртеж от водорасли между два храста от корали…

Младите хора се спогледаха в отчаяние. Този път вече беше свършено!

На няколко километра оттук човекът-риба, който трябваше да ги спаси, щеше напразно да чака! След четвърт час сферите щяха да избухнат. Каквото и да направят, където и да отидат, дяволските червени кълба щяха да ги следват все на същото разстояние и да ги държат в подчинение.

Една минута, две минути — бордовият часовник продължаваше да върви.

Надир рязко излезе от яла. Той не можеше да остане така и пасивно да чака смъртта!

„Трябва да има някакво разрешение! Длъжен съм да го намеря! Трябва да намеря…“

Той обиколи яла, в който Цила стоеше отчаяна. Обхванат от ярост, Надир тръгна към кълбата, размахвайки неприлично юмрук. Неговият отстъпи, а роботът на Цила остана неподвижен, защото младата жена не бе помръднала.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)