Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
— Работите в екип, а?
Той взе кокала, хвърли го и изгледа представлението още веднъж.
Канеше се да го хвърли за четвърти път, когато кучетата хукнаха напряко към езерото. Секунди по-късно Нейт разбра причината. Докато шумът от самолета се засилваше, той тръгна по следите им.
Видя червена светлина и слабия отблясък на залязващото слънце върху стъкло. Според него, тя се спускаше твърде бързо — в най-добрия случай ските на самолета щяха да докоснат върховете на дърветата, а в най-лошия — да забие нос в леда.
Ревът на двигателите удави всички звуци. С опънати нерви той наблюдаваше как самолетът завива, снижава се и се плъзга по леда. После настъпи такава пълна тишина, че му се стори как чува изместения въздух да се връща на мястото си.
До него кучетата потръпнаха и се сгушиха, после хукнаха към ледената площадка. Там се запързаляха с разкрачени крака и залаяха с дива радост, когато вратата се отвори. Мег скочи долу и ботушите й изтропаха. Приклекна и позволи да бъде облизана, докато енергично галеше козината на посрещачите си. Когато се изправи, извади един пакет от самолета. Едва тогава погледна към Нейт.
— Пак ли някой е сгазил лука? — попита го.
— И да е така, аз не знам.
Тя премина по леда и изкачи лекия заснежен склон, докато кучетата танцуваха от радост край нея.
— Отдавна ли си тук?
— От няколко минути.
— Още не си свикнал с този студ. Да влезем.
— Къде беше?
— Къде ли не. Преди няколко дни ходих да прибера една група. Ходили да дебнат карибу — за да ги снимат. Днес ги закарах обратно до Анкъридж. Точно навреме — добави тя с поглед към небето. — Наближава буря. Горе беше започнало да става интересно.
— Страхуваш ли се там?
— Не. Но от време на време става прекалено интересно.
В преддверието тя свали парката си.
— Катастрофирала ли си някога?
— Не, но съм кацала принудително. — Събу ботушите си, после извади кърпа от една кутия и клекна, за да избърше краката на кучетата. — Влизай. Бързо ще свърша, а за четирима ни е възтесничко.
Той влезе и затвори вътрешната врата, за да не излиза топлината, както го бяха научили.
През прозорците навлизаха последните слънчеви лъчи на късия ден и стаята беше смесица от светлина и сенки. Усети мирис на цветя — не рози, а нещо по-първично и земно. Комбинацията с миризма на кучета и дъх на дим беше много приятна.
Беше очаквал провинциално обзавеждане, но на слабата светлина установи, че изобщо не беше познал.
Стените на просторната всекидневна бяха бледожълти. За да наподобяват слънцето, помисли си той, да прогонват мрака. Камината беше от дялани камъни в златист оттенък, които сякаш преливаха в пламъка на дърветата. На полицата бяха наредени дебели сини и жълти свещи. Дългото канапе беше синьо и засипано с възглавничките, които жените държат да разхвърлят навсякъде. Дебело одеяло в преливащо се синьо и жълто беше метнато върху облегалката му.
Имаше лампи с рисувани абажури, полирани масички, килим с шарки и два големи стола.
Акварели, картини с маслени бои и пастели, изобразяващи аляски пейзажи, украсяваха стените.
Отляво имаше стълби, които водеха нагоре, и той усети, че се усмихва при вида на колоната в основата им, в която беше издялан тотем.
Вратата се отвори. Кучетата влязоха първи и всяко се настани на един от столовете.
— Не е каквото очаквах — отбеляза той.
— Прекалено много предсказуемост води до отегчение. — Тя прекоси стаята, отвори големия резбован сандък и извади няколко цепеници.
— Нека ти помогна.
— Вече ги взех. — Тя ги сложи в камината, после се обърна към него, греейки гърба си. — Гладен ли си?
— Не.
— Нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Мег запали една от лампите.
— А секс?
— Аз…
— Защо не се качиш горе? Втората врата вляво. Трябва да дам храна и вода на кучетата.
И тя излезе, оставяйки го с кучетата, които го гледаха с кристално сините си очи. Би се обзаложил, че се подсмихваха.
Когато се върна, той не бе помръднал от мястото си.
— Не намери ли стълбите? И това ми било детектив.
— Слушай, Мег… аз просто дойдох, за да… — Той прокара ръка през косата си, осъзнавайки, че няма представа защо. Беше излязъл от града, усещайки, че черната дупка се разтваря пред него, но още докато си играеше с кучетата, тя се бе затворила.
— Не искаш ли секс?
— Знам кога един въпрос е подвеждащ.
— Е, докато мислиш как ще отговориш, аз отивам горе да се съблека. — Тя отметна косата си на гърба. — А ако се чудиш, изглеждам много добре гола.