Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ще пиша на баща си — извика Хуго радостно. — До три дена ще имаш парите в касата. Давам честната си дума, че ще бъда точен.
— Не се съмнявам в това — отговори Фелзингер, — защото мисля, че няма да бъдеш неблагодарен към мене и към нашата партия. Ти знаеш, че този капитал принадлежи на бедняци. Събиран е пара по пара и във всяка пара се вижда сиромашката пот. Тези пари трябва да ни служат за святата цел.
— Знам — каза Хуго, — но знам и това, че през целия си живот ще ти бъда благодарен за благородното ти дело.
Прещастлив, младият барон излезе с парите. От този час Фелзингер бе разтревожен и невесел. Самата мисъл, че всеки час ще дойдат на проверка да прегледат сметките, го смущаваше.
От ден на ден съмнението все повече го мъчеше. Хуго не се виждаше. Той не дойде в уговореното време да върне парите.
Цяла нощ Конрад не мигна и щом се пукна зората, бързо се отправи за дома на Хуго, очакваше, че приятелят му е болен и ще го намери на легло.
Кръвта се смръзна в жилите му, когато научи от хазайката, че младият барон от три дни не се е прибирал вкъщи. За неговото отсъствие тя бе съобщила и в полицията; страхувала се, че му се е случило нещо лошо.
Фелзингер се върна като луд у дома си. Майка му отвори вратата и му съобщи, че някакви хора го очакват в стаята му.
Негови съмишленици бяха дошли да прегледат касата. Тя беше празна. Всички се изсмяха, когато каза, че бил заел парите на един приятел, но името му не можел да съобщи.
Изключиха го от партията, а след няколко дни го принудиха да си даде доброволно оставката, за да не бъдат принудени да го изключат и от колегията.
Съкрушен, той напусна своето обиталище, своите мили и драги и отиде в Русия, където започна нова кариера. Но ето че директорът на училището му отнема всичко и го прави жалък като просяк.
Цялата тази история той мислено преживя отново, като целуваше портрета на Елена, и по лицето му течаха сълзи.
Но ето че изведнъж се стресна в своя унес, защото чу електрическия звънец; знаеше, че нещо извънредно се е случило, щом се звъни така.
Той слезе сърдито в големия салон, който се намираше в партера. В коридора срещна директора.
— Внимавайте — пошепна му директорът, — не се показвайте неразположен. Сега ще имате едно забележително посещение. Великият княз Константин, братът на царя, и младата му жена, гръцката принцеса Хела, с която се е венчал преди осем дни, идат да посетят нашето заведение.
Щом каза това, той тръгна към големия партер, където тъкмо в тази минута се появи младата хубава княгиня.
Великият княз изглеждаше сериозен и бледен, така сериозен, както не прилича на човек в първата седмица на брачния му живот. В петербургския палат се знаеше, че тази женитба с гръцката княгиня бе станала насила, по заповед на царя.
Директорът се поклони ниско, а великият княз и княгинята тръгнаха след него към големите стаи на училището.
Великата княгиня — жена, пълна с дух и жизненост — се интересуваше от всичко. Тя посети спалните, готварниците, пералните и задаваше твърде много въпроси на директора, който любезно й отговаряше.
На младата Хела не се хареса този човек: тя набързо го оцени колко струва. Но тя на драго сърце се обръщаше към Конрад Фелзингер, който вървеше заедно с другите учители.
Въпреки душевните си болки, Фелзингер трябваше всичко да й разправя. Очароваха го любезните обноски на княгинята и той забрави за няколко минути ядовете и болките си.
След като разгледаха навсякъде, запътиха се към големия салон, където децата-възпитаници любезно ги поздравиха.
Княгинята погледна децата и я обзе съжаление, очите й се напълниха със сълзи.
— Нямат родители — каза тя топло и притисна ръката на великия княз. — Константине, не е ли пълна с болка мисълта, че тези деца няма никога да усетят целувката на майчината любов, нито пък ще изкажат болките си на майчините гърди?
Великият княз гледаше тъжно пред себе си, сви рамене и пошепна на княгинята:
— Такава е човешката съдба, драга ми Хела! Нещастието и сиромашията не могат да изчезнат от света. Но всеки благороден княз е длъжен да смекчи и облекчи това положение колкото може.
— Какво прекрасно дете! — извика в този миг Хела и отдели едно хубаво дете от групичката на другите.
Детето гледаше прекрасната и добра госпожа. Княгинята се бе загледала във Владимир.
— Боже — извика тя, — това дете има чертите на Романовец. След това погали детето по копринената коса.
— Как му е името? — попита тя Фелзингер.