Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
С малкия си капитал не можеше да противостои на богатите и затова един ден съвсем пропадна.
Като приписваше на себе си вината на този банкрут, той постепенно вехнеше, додето не легна от лошата гръдна болест и почина в кръга на семейството си.
Вдовицата му трябваше сама да се грижи както за себе си, така и за детето. Конрад едва бе навършил 10 години. Добрата жена не се срамуваше и от най-тежката работа. Тя переше дрехите на някои добри семейства; и тъй като и нощно време работеше, успя да даде завидно възпитание на сина си.
Конрад учеше в гимназията. Той бе най-прилежният ученик. Когато подкара 15-та си година, майка му се разболя и повече не можеше да се грижи за него. Конрад трябваше да дава уроци, за да издържа себе си и майка си. Това беше постоянната му борба в живота — борба в грижи и лишения; борба, в която преждевременно позна човека. Единствен слънчев лъч озаряваше тъй печалния му живот — прелестната мома, с която Конрад бе прекарал своето детство.
Елена бе дъщеря на неговия съсед, който също не беше богат, но въпреки това се стараеше да даде добро възпитание на дъщеря си. Конрад беше с 5 години по-възрастен от Елена, но в детинството си той на драго сърце си играеше с нея, а по-късно, когато порасна, почувствува гореща любов към хубавата си другарка.
В деня, когато Конрад получи назначение като учител в Берлинската гимназия, те се сгодиха и взеха решение да се венчаят след две години, за да могат да се понаредят.
Но човек мисли едно, а Бог прави друго. Между буйния цвят и червената му главичка стои гъсеницата, която прегризва стъблото, както се казва в песните. Преди Конрад и Елена да постигнат желаната цел, едно грозно приключение унищожи надеждите им.
Конрад се впусна в политически борби; стана водител на социалдемократите. По собствено убеждение воюваше явно и открито за правата на угнетените класи и искаше да се подобри положението им.
Поради това лесно можеше да изгуби службата си, но тъй като бе отличен учител и се очакваше да стане добър специалист и учен, не го уволниха от службата.
Фелзингер имаше малко приятели, защото обичаше уединението. Само с един беше в по-близки отношения, тъй като го познаваше напълно. Но щом намереше приятел, на когото можеше да повери всичко, той откриваше сърцето и душата си и доказваше приятелството не само с наставления и съвети, но и на дело. Такъв бе той.
Един от другарите му, който можеше да се нарече близък приятел, учеше в Берлинския университет.
Казваше се Хуго фон Пал. Той бе потомък на барони, човек от благороден произход, познат като истински немец и върл неприятел на Русия.
Хуго бе наследил характера на баща си.
Той твърде често спохождаше народните партии в Берлин и там се запозна с Фелзингер. За кратко време двамата завързаха добро приятелство и курландският благородник често прекарваше вечерите си в бедняшкото жилище на своя приятел, където последният живееше заедно с майка си и годеницата си Елена.
Това бяха прекрасни дни, изпълнени с буйни фантазии и въображение.
Хуго винаги разполагаше с големи суми, получени от баща му, предлагаше на Фелзингер да му даде пари, за да се ожени, но Фелзингер отклоняваше предложението. Той искаше сам да спечели и сам да сложи основа на новия си живот.
В един зимен ден, късно следобед, Хуго съвсем разтревожен дойде при приятеля си и му каза:
— Трябва да поговоря насаме с тебе, но съвсем насаме, никой да не ни чуе!
Фелзингер се затвори с него в своята стая. Младият човек стисна ръцете на приятеля си и треперейки, каза:
— Конраде, днес поставям на тежко изпитание приятелството ти.
— Което лесно ще издържи на него — отговори Фелзингер.
— Ще видим — рече Хуго. — Трябва ми една сума от 2000 талера и ти трябва да ми я заемеш.
Фелзингер се дръпна назад.
— Ти знаеш, че не бих се колебал нито за минута — каза той, — стига само да съм в състояние да ти помогна. Но аз нямам толкова пари.
— Не са твои, но са в ръцете ти — каза Хуго. — Знам, че държиш касата на твоята партия. Тя е у вас и в нея има най-малко 2000 талера.
— Какво? — извика Фелзингер, цял побледнял. — Какво искаш от мене? Касата на партията ми е поверена и аз не смея да я пипна, а камо ли да вземам пари от нея и да ги давам назаем. Не, не, Хуго, избий това от главата си.
— Тогава аз съм съсипан! — извика отчаяно младият курландски болярин. — Конраде, ти не знаеш каква услуга можеш да ми направиш. Тогава аз ще ти кажа. Ако ми дадеш пари, ще спасиш живота ми, не ми ли дадеш, по-добре ми направи още една приятелска услуга да закопаеш трупа ми пред черковните врати.
— Такава ли е работата? — извика Фелзингер като попарен. — Тогава трябва да помисля. Аз ще ти дам тази сума, която е в касата, но ми кажи крайния срок, когато можеш да ми я върнеш?