Подареният ден (Амстердамска загадка)
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Васева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подареният ден (Амстердамска загадка)». Краткое содержание книги:
— Не, нищо нямаше. Какво каза Мигел за мен?
— Каза, че си се измъкнал в бъркотията.
И пак започва да стене. Трябва да я накарам да мисли за нещо друго, докато хапчето подейства.
— Как започна? С Фигел ли?
Тя вдига очи и този път наистина ме вижда, защото казва:
— И ти не изглеждаш много добре — хвърля бегъл поглед към подпряното на стената огледалце и отмята висналия на челото й кичур. После изрича горчиво: — Не, цялата каша, в която се забърках, сама си я надробих. Всичко започна преди две години, когато още бях достатъчно наивна да си въобразявам, че ще успея да си намеря работа в някой добър нощен клуб. Шефовете ме посрещаха много мило, но те са бизнесмени и никога не смесват работата с удоволствието. После на сутринта се чувствах отвратително и тогава един приятел от Антилските острови ми предложи цигара с трева. След това срещнах Фигел и той вече ми даде истинска дрога — тя прехапва устни, за да сподави вик от болка.
— Какво ще правиш сега, когато Фигел го няма?
— Ще си намеря отнякъде повечко стока и ще се махна от Холандия. Фигел ми даде билет за кораба и хиляда долара.
— Изглежда, е бил щедър човек.
— Беше. Парите, които ми даваше, бяха доста повече, отколкото просто да преживяваме с приятеля ми, у когото живеех. Разбира се, Бърт няма представа, че парите са от Фигел. Мислеше, че ги изкарвам в „Клод“. Представяш ли си, в „Клод“! Че това, дето го плащаха там, не стигаше и за чорапи. Докъде бях стигнала?
— Какво мислиш да правиш?
— А, да. Ще замина за Бейрут и ще поживея известно време при жената на Фигел.
— При жена му ли?
Тя свива рамене и продължава:
— Забрави ония глупости, дето ти разказах за турнето, дето Фигел ми го бил уредил из Близкия изток. Както и за снимката. Наприказвах ти ги, за да видя как ще реагираш. Нали разбираш, мислех, че си от полицията. И се страхувах, че заради теб ще изпусна възможността да се махна от Амстердам.
— А защо бързаш толкова?
— Страх ме е Бърт, приятелят ми, да не разбере, че съм наркоманка. Ако щеш вярвай, но за това момче съм богиня. Всеки път, когато имах нужда от дрога, му казвах, че отивам на турне в провинцията или нещо такова, и се скривах за ден-два на корабчето на Фигел. Имах ключ, а дрогата беше в тоалетката в спалнята, така че и да го нямаше Фигел, се оправях. Но когато започнах да изпитвам нужда всеки ден или през ден, си дадох сметка, че Бърт ще разбере. Той в много отношения си е още хлапе, но съвсем не е глупак. Затова казах на Фигел, че искам да замина, и се оказа, че това не обърква плановете му, защото и той заминавал след ден-два и ми предложи да тръгнем двамата с „Джибути“ за Александрия.
— От какво печелеше Фигел?
— От всичко по малко. Търгуваше с коли, с електроуреди, с тютюн. Отваряше барове и нощни клубове и след като ги разработеше, ги продаваше. Притежаваше един и в Бейрут и казваше, че там ще имам номер в програмата му. По произход е поляк, но целия си живот е прекарал в Близкия изток. Непрекъснато пътуваше из Европа по работа, в Амстердам му беше седалището. Жена му също е полякиня, еврейка, както ми каза, и нацистите я заловили. Накарали я да проституира с войниците и така се отнасяли с нея, че тя превъртяла, клетата. Умът й и досега не е наред. О, Господи, тоя ужасен дъжд пак заваля.
Слушам барабаненето на пороя по покрива и си мисля, че много малко неща съвпадат с онова, което Ахмад разказа на Мохтар за предците на Фигел. Очевидно Ахмад бе казал истината. Фигел е заявил на Евелин, че е прекарал живота си в Близкия изток, за да не признае пред нея, че е бил виден нацист и един от авторите на програмата за изтребване на евреите. Сигурно е останал много изненадан, когато е осъзнал, че зверската жестокост, в чието отприщване е участвал и самият той, се е стоварила и върху собствената му любима, полска еврейка. Мисля си, че ако не беше нацист, набъркан в масовите убийства, Фигел щеше да е доста патетична фигура.
— Няма да вали дълго — отбелязвам.
Тя изважда смачкан пакет цигари от джоба на халата си, пали една и захвърля празния пакет в ъгъла.
— Фигел беше разбран човек — казва умислено. — Много обичаше жена си. Къщата в Бейрут е на нейно име, освен това й е внесъл пари в банка. Тя знае за нас с Фигел и ще ме приеме. Ще имам поне покрив над главата си.
— Нали каза, че Фигел много обичал жена си? Защо тогава…
— Обичал я е — припряно ме прекъсва тя. — Само че тя не е с ума си, нали разбираш какво е станало, след като е минала през ръцете на нацистките лекари в лагери? Мисля, че Фигел дълго бе живял без жена. После се срещнахме и той посвоему ме обикна.