Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Има множество псевдорелигиозни сайтове; отделна страница, посветена на артефакта, и естествено информация от обичайните заподозрени Уикипедия, Би Би Си и Си Ен Ен. Мици отваря Уикипедия и за първи път вижда мистериозната снимка, която толкова е обсебила Тамара Джейкъбс.
Текстът отдолу обяснява, че снимките са направени през 1898 г. от италианския адвокат и любител фотограф Секондо Пиа. Прави ѝ впечатление колко по-ясен е негативът в сравнение с позитива. Трудно е да повярва, че това е една и съща снимка. Мици отваря едно чекмедже и изважда химикалка и бележник. Отваря на нова страница и започва да си води записки, докато прехвърля различните сайтове:
• Плащаницата представлява голямо ленено платно, върху което личат очертанията на разпнат мъж.
• Съхранява се в специален параклис в Торинската катедрала „Свети Йоан Кръстител“.
• През 1978 г. е била изследвана от специално създаден екип от американски учени в рамките на проекта „Торинска плащаница“. Те не са открили доказателства за фалшифициране и не са успели да установят как се е отпечатал образът.
• През 1988 г. е направено въглеродно датиране в университетите на Оксфорд и Аризона и в Швейцарския федерален политехнически институт. Независимо една от друга и трите институции установяват, че плащаницата произхожда от Средновековието, между 1260 и 1390 г., следователно е невъзможно това да е погребалното платно на Христос.
Мици се обляга назад. Вече е сигурна, че разковничето към убийството, по което работи, се намира в Торино. Поглежда часовника си и осъзнава, че толкова се е вглъбила в загадките на плащаницата, че е загубила усещането за време. Часът е осем. Вече трябва да вдига момичетата. Време е да им каже, че видяното снощи не е било сън. Че наистина е изгонила баща им и той повече няма да се върне.
Никога.
37
ВАТИКАНЪТ
Андреас Патикос излиза от папския дворец и отива до намиращото се на пет минути от там кафене на площада „Свети Уфиций“, от южната страна на „Свети Петър“. Той е редовен клиент на заведението. Мъжът, с когото има среща – също.
Патикос взема голяма порция сладки, кафе и чаша вода и сяда с лице към вратата. Не се налага да чака дълго. Скоро отец Набил Хаяк разклаща звънчето на входа и влиза. Лицето му просветва, когато вижда стария си приятел.
Хаяк наближава шейсетте и е ливанец. Произхожда от стар род на сирийци маронити, принадлежащи към Антиохийската църква – самостоятелен католически орден със собствена литургия, дисциплина и йерархия. Антиохия има специално място в сърцата на католиците, защото това е мястото, където последователите на Исус за първи път са се нарекли християни, а след разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. се е превърнала в главен център на новата религия.
– Още е студено – изръмжава Хаяк вместо поздрав. Прегръща сърдечно папския съветник. – Нямам търпение да дойде пролетта.
– Вземи това кафе, ще поръчам още.
– Grazie.1
Ливанецът стопля артритните си пръсти на малката чаша. Патикос дава знак на келнера да донесе още едно кафе; после вдига едно голямо пастичоти2 от купчината сладкиши и го прехвърля в чинийката на Хаяк.
– Поръчал съм го специално за теб.
– С рикота или сметана? – измърморва ливанецът, като придърпва чинията към себе си.
– С ванилов крем и шоколад – обявява гъркът с почти греховна гордост. – Да ти е сладко.
Хаяк отхапва парче от масленото тесто на кръглия десерт и с наслада притваря очи.
Келнерът донася второто кафе и в продължение на десет минути двамата приятели си приказват за храна, пиене и светски радости. Скоро Патикос заговаря по същество:
– Уведомих Негово Светейшество за ситуацията в Лос Анджелис.
– И?
– Изрази загриженост.
– Изрично ли?
Гъркът замълчава за кратко, преди да даде отговор:
– Попита дали ми е известно нещо повече и каза, че ако имам такова знание, трябва да го споделя с властите.
– Как Негово Светейшество дефинира „знание“?
– Обоснована истинска вяра.
– Аха, дефиницията на Платон. – Хаяк облизва малко крем от пръста си. – Великият философ е казал: „За да се твърди, че човек притежава знание за нещо, то трябва да е вярно. Трябва да има вяра, че е вярно, и тази вяра трябва да е обоснована“.