Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Ваше Светейшество. – Гъркът се покланя. – Надявам се, че сте добре.
Старият папа се усмихва:
– Доколкото един старец на осемдесет може да е добре. Казал си на секретаря ми, че носиш спешна новина.
– Така е – изражението му се променя. – И се опасявам, че не е добра.
Папата се настанява на стол с висока облегалка.
– Спешните новини рядко са добри.
– Писателката – мъртва е.
Вестта видимо разстройва Отеца.
– Мир на духа ѝ – прекръства се. – При какви обстоятелства е починала?
– Намерили са я в океана близо до мястото, където живее в Америка. Не е произшествие. От достоверен източник научихме, че лосанджелиската полиция разследва смъртта ѝ като убийство.
Папата навежда глава и се замисля. По-късно ще се моли за душата ѝ. Ще се моли и най-лошите му опасения да не се окажат верни.
Съветникът не споделя повече подробности, особено по-кървавите – за изтръгнатото око, за следите от мъчения. Негово Светейшество вдига глава. Бледите му очи, видели толкова много грях и толкова много мъдрост, се втренчват във верния му служител.
– Андреас, ако разполагаш със знание, което би могло да помогне за залавянето на убиеца, трябва да го съобщиш на полицията.
– Разбирам, Ваше Светейшество.
– Църквата стори много, за да обедини различните фракции, модернистите и консерваторите, но не може да поддържа екстремистите.
– Ваше Светейшество...
Папата го прекъсва, като вдига ръка:
– Те имат добри намерения, но са прекалено фанатизирани. Трябва да сме научили този урок от историята.
Гъркът отстъпва пред този аргумент:
– Така е, Ваше Светейшество.
– А за другото... Затворихме ли вече тази глава?
– Мисля, че не – отговаря Патикос, като присвива очи. – Боя се, че точно обратното. Заради това нещастие страниците вероятно ще останат отворени – за известно време.
36
ЛОС АНДЖЕЛИС
В пет сутринта Мици започва новия си живот.
Прибира уискито, сварява си прясно кафе и преглежда сметките, чието плащане не може да отложи, и бележките, които ѝ напомнят, че трябва да плати таксите за извънучилищните занимания на момичетата. Това сломяващо волята занимание ѝ напомня, че дъщерите ѝ ще ходят на ски през уикенда, а срокът за плащане на последната вноска отдавна е изтекъл. Тя няма пари, но някак трябва да намери. Струва ѝ се важно да ги изпрати далеч от дома точно в този момент. Екскурзията до Маунт Болди ще им се отрази добре.
Мици пуска домашния лаптоп и издирва още две неща, които трябва да свърши. Ключар. И адвокат. Всички механизми на вратите и прозорците трябва да се сменят. Днес, още тази сутрин. Няма да е евтино, но не търпи отлагане. Освен това има нужда да говори с някого, който да се погрижи за всички неприятни подробности за развода и за неизбежната битка да запази малкото, което ѝ е останало.
Онзи мръсник ѝ отне самоуважението – няма да му позволи да ѝ отнеме и дома.
Мици бързо се връща на горния етаж и поглежда в стаята на момичетата. Те все още спят. Хубаво. Може би здравият сън ще изтрие част от ужаса на изминалата нощ. Тя отива боса в спалнята и сваля един прашен куфар от гардероба. Двайсет минути по-късно сяда върху него, за да притисне всички дрехи, обувки и лични вещи на съпруга си, които успя да напъха вътре. Останалите ще прибере в торби и ще занесе в гаража, за да си ги вземе, когато нея я няма. Едно е сигурно – той вече няма да стъпи в тази къща.
Влиза в банята и събаря самобръсначката, пяната за бръснене, дезодоранта и нокторезачката му в едно пластмасово кошче, после застава под душа, за да отмие мръсотията от снощното преживяване. Ще започне на чисто. Колко точен израз! Избърсва се и оглежда жестоките ожулвания от колана върху тялото си. Ще изчезнат. С времето ще избледнеят и спомените, мъчителните съмнения и страхът, които сега се опитват да разсеят вниманието ѝ.
Облича се за работа. Днес ще сложи ярки цветове – смела заявка и сигурна стъпка към бъдещето. Яркожълта блуза, крещящо сини панталони и сако в същия цвят. Твърде набиващо се на очи наистина. Твърде ваканционно, твърде пъстро. Но майната му. Тя има нужда от силата на цветовете, от този извор на енергия, за да изкара деня. До тръгването на момичетата за училище има още два часа, затова Мици сяда в кухнята и влиза в интернет. Първо проверява новините. После клюките. Отегчена от еднообразната информация, въвежда „Торинска плащаница“ в търсачката. За части от секундата излизат половин милион резултата. Впечатляващо. Да можеше и мъжете да работят толкова ефикасно, колкото интернетските търсачки. Остави мъжа сам и няма да намери дори собствения си портфейл, камо ли четиристотин деветдесет и девет хиляди различни неща. Интернет търсачките сигурно са от женски пол.