Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Но вече наближаваше шест часа, а още не бяха установили най-важното — доколко опасен е вирусът на „Куантъм“-66. Всички напрегнато очакваха Ръсти Сандърс да даде отговор на този основен въпрос.
Предусещайки, че ще настъпи паника, Сандърс се бе опитал да успокои духовете.
— Сър — каза той на Рот, — ние дори не можем да сме сигурни, че в самолета има вирус, докато не видим резултатите от аутопсията на Хелмс.
Рот подскочи и изкара Сандърс в коридора.
— Докторе — процеди през зъби, — никой не ви пита има ли вирус, или не! Моето категорично заключение от извършените анализи е, че самолетът е заразен! Въпросът е какво да правим сега!
— Сър, просто исках да разберете, че все още нямаме основание за подобно заключение.
— Заразеният пътник умира на борда, никой не иска да допусне самолета в страната си, а германското правителство признава, че същият вирус е убил още двама души! Това не ви ли стига? — разпени се Рот.
— Но ние още не знаем причината за смъртта на професора. Може да е обикновена сърдечна криза.
— Сандърс, тук решенията взимам аз, а от вас очаквам становище по два въпроса: доколко сериозна е опасността и как да се справим с нея! Приемете, че в „Куантъм“-66 вилнее вирус убиец и веднага се захващайте за работа!
Двайсет минути по-късно Сандърс се върна пребледнял — не беше трудно да се досетят, че носи отговора, от който се бояха. Рот затвори вратата и всички насядаха около масата.
— Получих нова информация — обяви Сандърс и закрачи от единия край на залата до другия. — Както подозирахме, германците или не са знаели, или не са ни казали всичко, но положението е повече от тревожно. — Описа им посещението на Хауптман в Бон, за което току-що бе научил по телефона от Цайтнер, и им съобщи, че е разговарял с доктора в Украйна. — За щастие що-годе се оправям с руския, та не се наложи да използвам преводач. Инак…
— Сандърс! Говорете по същество! — изръмжа Рот.
— Извинявайте. Накратко, ето каква е ситуацията: ако приемем, както настоява мистър Рот, че Хелмс не само е носител на заразата, но е и развил болестта, и ако се доверим на руските открития за тези извънредно опасни микроорганизми, изпратени погрешка в Бавария, то можем да бъдем деветдесет на сто сигурни, че всички до един в самолета са заразени с вируса. И изобщо не става дума за грип!
— Как така всички? — възкликна Рот.
— Да, сър, всички. Два часа след началото на полета заразата вече се е разпространила. Тъй като не знаем нищо повече за вируса, освен пораженията му в баварската лаборатория, аз правя изводите си на базата на руските данни за патогените омега. Една от основните им характеристики е, че са остро заразни, тоест, ако вирусът е край вас, неминуемо ще се заразите. Най-лошото е, че разпространението на заразата в населено място не може да се спре. Вирусът не само се предава чрез издишвания въздух, но има способността да прониква в организма през здрава човешка кожа. Достатъчно е да се докоснете до капка инфектирана кръв или друга телесна течност, за да се заразите. И накрая, инкубационният период е невероятно кратък — четирийсет и осем часа, а смъртността надвишава осемдесет и пет процента.
— Руснаците откъде знаят всичко това? — попита Рот.
— Стигнали са до тези заключения след опити с примати. Правели са експерименти и с хора, политически затворници, главно през петдесетте години. А едно от най-големите им опасения било, че в днешно време всеки вирус може да се разпространи в цял свят само за четирийсет и осем часа посредством модерните реактивни самолети. Появява се примерно във Франкфурт и преди някой да се е усетил, заразените вече са пренесли болестта в Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Токио и тъй нататък… За броени дни помита човечеството. Склонен съм да се съглася с руския учен, че световната авиационна система би могла да предизвика истински вирусен апокалипсис! Години наред се опитвам да обясня на ФУА, че…