Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
9
Бон, Германия
Петък, 22 декември, 21:30 ч (2030 Z)
Докато разговаряше по телефона в дъното на заседателната зала, Хорст Цайтнер видя как един от сътрудниците в отдела му маха припряно от вратата. Умората бе притъпила реакциите му и той дори не се подразни, че го прекъсват. Привърши набързо разговора и прекоси стаята.
— Какво има?
— Дошъл е един човек да ви види. Струва ми се, че трябва незабавно да се срещнете с него.
— Какъв човек? Какво иска?
Сътрудникът го хвана за лакътя и понечи да го поведе към коридора, но Цайтнер се дръпна ядосано.
— Я стига! Като те питам нещо, ще ми отговаряш, ясно ли е?
Сътрудникът се стресна, огледа се нервно и каза почти шепнешком:
— Шефът на фармацевтичната компания „Хауптман“ е тук. Иска спешно да ви предаде някакви сведения.
Рояк сигнални лампички засвяткаха в ума на Цайтнер. Подобна визита едва ли имаше протоколен характер. Сигурно го очакваха нови неприятности. Даде знак на сътрудника си да върви напред и замислен го последва.
Андреас Хауптман — берлинчанин с безупречна външност, облечен в костюм за поне хиляда долара — притежаваше безброй компании и несметни богатства. Макар че отдавна беше прехвърлил седемдесетте и на вид бе слаб и немощен, той се славеше като властен и арогантен човек. Сега обаче в погледа му се четеше тревога, граничеща с паника.
— Къде можем да поговорим насаме? — попита той с треперещ глас.
Стъписан, Цайтнер го отведе в кабинета си и затвори вратата. Хауптман се настани на стола срещу бюрото и подхвана:
— Хер Цайтнер, моите служители в Бавария са ви подвели. Всичките ваши действия — издирването на хора, отказът на правителството да приеме самолета и тъй нататък — се основават на невярна информация.
Цайтнер се смъкна немощен в стола си. Пулсът му се ускори. Боеше се от онова, което му предстоеше да чуе. Ако всичко се окажеше лъжлива тревога, с кариерата му бе свършено.
— Какво… искате да кажете?
— Съобщили са ви, че става въпрос за някакъв по-особен грип, нали?
Цайтнер кимна.
— Изплашили са се и просто са налучквали, хер Цайтнер. По всяка вероятност това изобщо не е грип.
— А тогава какво е? — попита Цайтнер. Имаше чувството, че сърцето му всеки миг ще спре да бие.
Хауптман забоде в него малките си очички и едва след няколко секунди — безкрайни, мъчителни, по-дълги от минути — отговори.
— Ще ви разкажа всичко, което знаем. Първо, двама наши служители вече са мъртви — един висококвалифициран лаборант и един лекар изследовател. Преди пет дни получихме нова доставка опасни вирусни и бактериологични проби. Всички в лабораторията са обучени да боравят особено внимателно с подобни култури, но докато подреждал кутиите, лаборантът се спънал, ударил си главата и загубил съзнание. Една от кутиите се съборила и се отворила. Макар че биологично опасните проби са запечатани във флакони от дебело стъкло, при падането няколко все пак се счупили. В момента лаборантът бил сам в стаята, но малко по-късно влязъл и лекарят, също без защитно облекло. За щастие, в помещението има херметическа камера и всички други необходими съоръжения за трета степен биозащита срещу болести, предавани по въздушен път. Лекарят постъпил според правилата: включил алармата, почистил и стерилизирал стаята и после изолирал и себе си, и лаборанта за наблюдение.
— И двамата били без защитни костюми, така ли?
— Да, облечени били само в стандартните служебни гащеризони. На втория ден лаборантът се почувствал много зле — висока температура, горещи и студени вълни, силни сърбежи — а няколко часа по-късно същите симптоми се появили и у доктора. Скоро след смъртта на лаборанта той изведнъж изпаднал в състояние на делириум, придружено с истерия като при клаустрофобичен пристъп. Успял да разхерметизира помещението, отворил аварийния изход и избягал.
Андреас Хауптман си наля чаша вода от каната на масата. Цайтнер забеляза, че ръцете му треперят, но беше толкова стъписан от чутото, че не се сети да му помогне. Хауптман изпи водата, внимателно остави чашата и отново впери поглед в Цайтнер.
— Моите хора веднага взели служебния хеликоптер и се опитали да го спрат, но го открили едва след като счупил прозореца на колата на американския професор, когото издирвате. Забелязали автомобила насред полянката в мига, когато докторът побягнал в гората, и го проследили. Няколко минути по-късно докторът се върнал на същото място, но колата и професорът вече не били там.