Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— А в Щатите ще бъдем ли поставени под карантина? И за колко време? Какво да съобщя на пътниците? До Коледа остават само два дни!
Стори му се, че вицепрезидентът се засмя доста изкуствено, преди да отговори.
— Военновъздушните сили, Червеният кръст и Центърът за контрол над заболяванията ще се погрижат за безопасното настаняване на всички — или в базата Едуардс в Калифорния, или в Холоман, Ню Мексико. Ще прекарате два дни под наблюдение и всеки, който не се разболее през това време, ще може да си тръгне. Успокойте пътниците, че компанията поема разноските, включително за извозването им със самолет, и то първа класа, след карантината. Знам, че двата дни наблюдение ще ги забавят за Коледа, но правим всичко, което ни е по силите.
— Който не се разболее, ще може да си тръгне, така ли? Ами ако някой все пак се разболее? Ако повече хора се разболеят? Значи няма да ни освободят, докато не изтече инкубационният период на болестта. Тогава тъй наречената двудневна карантина спокойно може да продължи две седмици, та и повече! При това положение как да съобщя на пътниците, че ще трае само два дни?!
— А какво друго да направим, капитане? Пък и да се надяваме, че няма да се наложи по-дълъг престой.
Няколко секунди Холанд мълча, обмисляйки чутото.
— Значи наистина съществува възможност всички да сме заразени?
— Капитане, не е изключено тревогата да е фалшива. Дори вашият пътник да е умрял от вируса, не е задължително да е заразил останалите.
— Какво?! — почти изрева Холанд. — Как така, „ако е умрял от вируса“?
— Нали е бил болен, още като се е качил в самолета? Според специалистите сърдечният пристъп може да е бил симптом на заболяването, но това е само предположение.
Холанд се опита да овладее нарастващия си гняв. Стюардесите на самолета бяха докосвали болния, бяха дишали в устата му, бяха изнесли трупа му! Ако е бил толкова заразен, значи съвсем скоро и те ще се разболеят!
— Джеймс, успокойте се. Ние ще ви осигурим приземяване и ще се погрижим и за пътниците, и за екипажа, ако някой се разболее.
— Сър, нужна ми е по-пълна информация. Колко опасна е тази болест в крайна сметка?
— Понеже и ние непрекъснато задаваме същия въпрос във Вашингтон, ето буквално какво ми казаха оттам: отказите за приземяването ви в Европа били просто предпазни мерки на съответните правителства, предприети поради факта, че германското Министерство на здравеопазването не е дало точна характеристика на инфекциозната болест, която евентуално пренасяте. Германците официално са нарекли болестта „нов мутант на грипния вирус“.
— Това съвсем не е достатъчно. Трябва да знам какви са симптомите, какво да очаквам и с колко време разполагам самият аз, за да приземя безопасно самолета, в случай че и мен ме тръшне вирусът.
— Джеймс, наистина не разполагаме с повече информация в момента, но ще се опитаме да научим нещо повече в най-скоро време.
Холанд приключи разговора и се обърна към Роб.
— Дик, има надежда!
Роб кимна отегчено. Вече не изглеждаше толкова смръщен.
Според получените сведения времето в Исландия беше ужасно — бури, виелици и сняг, а температурата бе паднала под –10 градуса Целзий. Но имало видимост в разстояние над пет километра, а видимостта беше най-важният фактор за приземяването им. Холанд пресметна запасите от гориво. Можеха да издържат и още един час след Кефлавик, но тъй или иначе, трябваше да спрат там да заредят.
— Е, ще им съобщаваш ли? — попита внезапно Роб.
— Моля?
— Говоря за пътниците. Ще им кажеш ли за кацането, за карантината и прочее?
— Да — въздъхна Холанд. — Освен ако ти не искаш да свършиш тази работа.
— Ама това не е ли задължение на командира? — Роб се престори на учуден. — Та аз съм един нищо и никакъв втори пилот.
Холанд се изненада от лекотата, с която се засмя.
— Прав си. Нищо и никакъв втори пилот със зорко око, остра захапка и писалка за черни точки.
Очакваше Роб да се усмихне, но той се обърна настрани и се загледа през прозореца.
Е, скоро ще се окопити и отново ще е познатият противен Роб, помисли си Холанд, особено след като най-лошото вече мина.
10
ЦРУ — Лангли, Вирджиния
Петък, 22 декември, 18:00 ч (2300 Z)
Заседателната зала до кабинета на Джонатан Рот бързо се превърна в нещо като щаб — масата бе осеяна с документи, хората от работната група влизаха и излизаха непрекъснато, а самият заместник-директор беше в стихията си. От Белия дом, който официално се бе заел със случая, все по-често звъняха в ЦРУ за напътствия, тъй че в един момент Рот естествено пое нещата в свои ръце и започна да се разпорежда. С лекотата на печен бюрократ разиграваше и тероризираше подчинените си в Лангли, а после спокойно и авторитетно представяше „своите“ анализи и заключения пред президентските хора.