Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Преди изгубих контрол — дрехата се плъзна по втвърдените й зърна, но Рони нямаше шанс да задържи мимолетната й топлина.
Ръцете на Тайбър покриха заоблените хълмчета, дланите притиснаха изпъкналите връхчета и ги подразниха нежно, докато Рони стенеше от нарастващо удоволствие. Беше хубаво. Прекалено хубаво. Прекалено горещо.
Тя погледна надолу към ръцете му, изумена от контраста между тъмната му кожа и нейната бледа плът. Беше толкова еротично да го гледа как я докосва, да вижда разликата между телата им — неговото твърдо и мускулесто, а нейното меко и много по-нежно.
— Този път няма да изгубя контрол. Ще ти покажа колко хубаво може да бъде, бейби — гласът му бе дрезгав, една чувствена ласка за сетивата й. Роклята се плъзна с галещо движение към ханша й, после по-надолу, а най-накрая падна в краката й.
— Всичко, което трябва да направиш, е да се отпуснеш — увери я Тайбър, гласът му беше успокояващ и галеше сетивата й така нежно, както ръцете му милваха гърдите й. — Нека да ти покажа какво сме пропуснали през всички тези месеци.
— Ти ме остави — Рони се бореше да диша, да намери силата, от която се нуждаеше, за да го отблъсне. Но я нямаше. Тялото й беше надделяло над разума, открадвайки възраженията и страховете й.
— Ти не ми остави друг избор, Рони — ръцете му обхванаха гърдите й, пръстите му уловиха зърното и я накараха да изгуби способността да мисли и да говори.
Не му бе оставила друг избор? Тя го обичаше, нуждаеше се от него, интензивността на тези желания почти я бе унищожила. И въпреки това той твърдеше, че тя не му е оставила избор? Рони искаше да избухне, да му се разкрещи, но всичко, което можеше да направи, бе да се задъхва под настойчивите му докосвания.
Възглавничките на палците му одраскаха подутите връхчета, след това с помощта на палците и показалците си, ги улови с твърд, точен натиск, и ги подръпна леко.
— Тайбър! — извика Рони от силното остро удоволствие, което се стрелна от зърната към вагината й, и я накара да се извие към него. Ръцете й се протегнаха назад и се стегнаха в задната част на твърдите му мускулести бедра.
— Харесва ли ти това, бейби? — Тайбър го направи отново и Рони помисли, че ще експлодира от надигналата се възбуда. — Следващия път ще използвам зъбите си — прошепна в ухото й. — Докато ги стискам и подръпвам, ще ги галя с езика си, ще ги засмуквам в устата си и ще те накарам да достигнеш върха само от това усещане.
А той можеше да го стори. Рони знаеше, че думите му не са само празни приказки. Кулминацията й вече се надигаше, а удоволствието заплашваше да достигне връхната си точка вътре в измъчените дълбини на вагината й. Тогава той спря. Рони изскимтя от загубата на усещането върху чувствителните зърна. После простена от наслада, когато зъбите му захапаха белега на шията й миг, преди да долепи устата си върху него и да започне да смуче, както беше обещал да направи със зърната й.
Главата й падна върху гърдите му. Рони неясно осъзнаваше факта, че той е чисто гол зад нея. Беше свалил първо тениската, после обувките и дънките си. Гърдите му галеха гърба й, карайки я да потрепва от усещането на тънките, почти незабележими косъмчета, които ги покриваха. Беше ги забелязала преди години, но бе забравила колко греховно еротично е да ги усеща по кожата си.
— Точно така, бейби — прошепна мъжът, дъхът му помилва белега, карайки я да потрепне в отговор. — Просто се наслаждавай. Почувствай колко хубаво може да бъде. Толкова си сладка и мека, толкова тясна и гореща, когато прониквам в теб. Само да те докосвам, е най-прекрасното нещо, което съм познавал в живота си.
— Ще ме убиеш — гърдите й бяха стегнати от вълнение, болезнено напрегнати и копнеещи за нещо повече от физическо докосване. — Как ще го понеса, когато си отидеш отново?
Тайбър изръмжа, един свиреп, животински звук, който почти я доведе до върха от въздействието върху сетивата й. Бог да й е на помощ! Как можеше подобен див рев да бъде толкова дяволски секси?
— Няма начин да те пусна вече, Рони — каза той мрачно, ръцете му уловиха хълбоците й и я придърпаха плътно към бедрата му.
Пенисът му бе силен и дебел, горещ и твърд. Усещаше го като топла стомана, когато се докосна до гънката на дупето й. Рони се притисна към него, хълбоците й се раздвижиха, принуждавайки копието да разтвори заоблените полукълба и да се настани дълбоко между тях.
Зад нея Тайбър рязко пое дъх миг преди в гърдите му да завибрира печален смях.