Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Гласът му беше измъчен и пресипнал. Като че ли единствената му мисъл, единственото му желание, беше да утоли жаждата си за нея. Но Рони видя в очите му и друго, нещо много близо до това, което беше виждала в собствените си очи през годините, всеки път, когато погледнеше в огледалото.
Когато мъжът се раздвижи отново, тя вече не можеше да мисли за нищо.
— Тайбър — гласът й бе станал писклив от страх, когато усети дъха му между краката си.
Стресната, Рони погледна надолу към тялото си и простена слабо, когато видя и почувства как мъжът разтваря краката й още повече, отваряйки я за него. Очите му бяха впити в нейните.
— Котките обичат сметана, Рони — прошепна Тайбър порочно. — И се обзалагам, че ти имаш най-сладката сметана в целия проклет свят.
Дъхът заседна в гърдите й, когато видя как езикът му се подава от устата му, след това изчезва в къдриците, които закриваха входа на женствеността й.
— О, Господи! — тя опита да изкрещи, но звукът беше слаб, задъхан, хълбоците й се повдигнаха от леглото, тялото й се разтрепери от усещането на дългото бавно облизване, което разтвори нежните й устни и се зарови в скрития отвор на влагалището й.
Ръцете на Тайбър уловиха дупето й и я повдигнаха от леглото, поставяйки я така, че да му бъде по-удобно да проникне с език в тялото й. След това започна да пие от нея, леки, жадни близвания през гъстата есенция на желанието й. Изръмжа, докато я вкусваше, езикът му се потопи в горещата й вагина, извличайки още от сладостта й в устата си.
Рони се взираше невиждащо в тавана, разтърсвана от удоволствие, толкова прекрасно, че се боеше, че ще изгуби съзнание. Езикът му беше ненаситен, безмилостен. Потапяше се в тесния канал, галеше чувствителната плът и я докарваше до ръба на лудостта, карайки я да се гърчи под него.
Тайбър пиеше от крема, който извличаше от нея, звуците на влагата се присъединяваха към тътнещите му стонове, докато я обладаваше с бавни, равномерни тласъци. Това надхвърляше и най-безразсъдните й мечти. Удоволствието, което я изпълваше, беше като нищо, което можеше да си представи, нищо, за което би могла да мечтае някога да сподели с Тайбър. Напрежението започна да нараства. Вълните в утробата й се засилиха, конвулсивните стягания на вагината й се превърнаха в спазми на почти болезнено удоволствие.
— Тайбър! — задъха се тя, потръпвайки в ръцете му, краката й се стегнаха около широките му рамене, докато се бореше с бързо надигащите се усещания, заливащи тялото й до безумие.
Той изръмжа отново. Звукът извибрира по клитора й, когато я повдигна по-близо, езикът му се заби по-дълбоко, а носът му се потри в малката пъпка с ласка, която я опустоши.
Рони изкрещя. Звукът отекна около нея и тя сякаш се взриви. Оргазмът й експлодира, разбивайки света на парчета, а под затворените й клепачи избухна светлина и цветове. Хълбоците й се разлюляха, извивайки женствеността й към устата му, засилвайки мъчителните усещания, докато всеки мускул на тялото й трепереше протестиращо срещу силата на освобождението й.
— Моя! — дрезгавият вик на Тайбър бе единственото предупреждение за Рони, преди той да се изправи на колене, да я повдигне и да зарови пениса си в топлите дълбини на тесния й канал.
Смъртта не би могла да бъде толкова мъчителна, толкова прекрасна, толкова съвършено опустошаваща, както усещането на силната му ерекция, която я разтваряше, проправяйки си път в дълбините на влагалището й, което още потръпваше.
Рони се разби на парчета. Всичко в нея се срути около отчаяното проникване и силните, почти брутални тласъци на пениса му вътре в тясната й вагина.
Тайбър я чукаше като обезумял, а тялото й го приемаше и крещеше за още. Тя не можеше да повярва, че това, което чува, е собственият й глас. Накъсани викове. Молби за още. По-дълбоко, по-бързо, о, Господи…
— По-силно… — ръцете й се сключиха около напрегнатите мускули на ръцете му, ноктите й се забиваха в плътта. Повдигна крака и кръстоса глезените си над движещите се хълбоци. — По-силно… Чукай ме, Тайбър, чукай ме по-силно…
Не съм аз, помисли си тя дистанцирано. Тя не би крещяла подобни думи. Не би умолявала толкова отчаяно.
— Боже! Прекалено си тясна. Прекалено тясна и гореща… — Тайбър се задъхваше, пот капеше от неговото тяло по нейното, пенисът му се триеше вътре в нея, притискаше се отчаяно, докато не я доведе до още един по-силен оргазъм.