Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Щеше да е по-добре да получи отговорите бързо, помисли си тя, защото леките контракции в утробата й бяха на път да я побъркат.
— Зачатие — Рони замръзна при думите на другата жена. — Това е единственото нещо, което облекчава разгонването. Но няма да се освободиш от Тайбър, дори тогава. Природата е малко по-умна, отколкото ние смятахме. Ти и Тайбър никога няма да можете да се разделите. Винаги ще бъдеш част от него, заради детето, което ще заченеш, както и заради хормона, който никога няма напълно да напусне тялото ти. Ти си негова половинка. Завинаги.
Една дълга минута Рони остана втренчена мълчаливо в Меринъс. Ако другата жена не изглеждаше толкова сериозна, щеше да й се изсмее в лицето. За съжаление, явно моментът не бе много подходящ да се забавлява в ситуация, която граничеше с кошмар.
— Като в ада съм — Рони скочи на крака, без да обръща внимание на стола, който полетя към пода и падна върху мокета.
Това не беше добре. Загледа се в спокойното изражение на Меринъс, усещайки паниката в себе си, докато другата жена я наблюдаваше почти състрадателно.
— Рони, трябва да разбереш…
— Не, ти трябва да разбереш — възрази яростно тя, като прокара отчаяно пръсти през косата си. — Не съм молила за това. Не съм искала от Тайбър да оставя този белег върху мен и със сигурност не съм го молила да ме целува. Няма да го приема.
Дете? Трябваше първо да забременее? Да роди едно бебе в свят, в който всеки наемник и пропаднал престъпник щеше да иска да го отвлече. Да го отнеме от ръцете й и да го предаде на група чудовища, които щяха да му сторят, Бог знае, какво.
В Рони се надигна ужас и притисна с ръце корема си, докато се опитваше да отхвърли от съзнанието си подобен изход. Не можеше да го направи. Бог да й е на помощ, нямаше да преживее това!
— Рони, отрицанието няма да ти помогне с нищо — Меринъс се изправи бавно на крака. — Била съм в твоето състояние. Знам колко си объркана и ядосана. Но те не искат това. По никакъв начин. Можеш го обсъдиш с Тайбър.
Рони се вгледа в нея, без да мига. Усещаше как истерията се надига в съзнанието й, докато се бореше да приеме нещо, което считаше за неприемливо.
— Какво да обсъдя с него? — изръмжа най-накрая яростно. — Да си отворя краката, за да може да ме изчука и да ме изостави отново? О, да, нека да поговорим за това. Изпълнението му беше пълен провал, Меринъс, и аз не съм готова да се изправя пред последиците сама. Със сигурност не и с дете, което ще бъде в опасност от момента на зачеването си.
Меринъс се намръщи.
— Тайбър никога не те е изоставял, Рони.
Младата жена се разсмя. Не успя да се сдържи. Меринъс изглеждаше толкова искрена, толкова уверена в честта на Тайбър, че това бе единственото, което можа да направи.
— И така, кажи ми, Меринъс, как получих този белег? Къде, по дяволите, беше той през последната година и повече?
— Тайбър не е знаел за белега…
— Значи всеки от тях може да маркира, която си иска жена, и след това като някой стар котарак просто да скочи и да хукне към следващата? — Рони стисна юмруци, когато яростта почти я погълна.
— Рони, трябва да разбереш… — опита отново Меринъс.
— Грешиш — ръката на Вероника сряза въздуха, отхвърляйки молбата на другата жена. — Няма да разбера тези глупости, Меринъс. Това е моят живот. Всяко дете, което зачена, ще бъде мое. Няма да му позволя да ми причини това. А също и да ме оплоди, а след това отново да реши, че се нуждае от някоя, която е повече жена от мен.
Мисълта Тайбър да докосне друга я накара да обезумее от мъка.
— Тайбър не би направил това! — възрази Меринъс. — Ти ще бъдеш защитена, а твоето дете още повече.
Рони изсумтя недоверчиво.
— Калън може и да приема всичко това, като истински мъж, но от опит знам как точно действа Тайбър. Не, благодаря. Без бебета. Без Тайбър. Къде, по дяволите, се намирам и как да се прибера у дома?
— Какъв дом? — гласът на Тайбър, нисък и яростен, изръмжа от вратата. — Той беше изгорен до основи още преди да се приземим в имението. Явно се налага да останеш с котарака, бейби.
Глава дванадесета
— Тайбър! — гласът на Меринъс беше сдържан, въпреки това в думите й се долавяше лек шок. — Това беше ненужно!
Рони обаче не му даде време да се извини. Нападна го, а гневът и яростта се смесиха с болката толкова силно, че момичето се почувства така, сякаш щеше да я унищожи.