Алгоритъм

Алекс им разказа точно какво се беше случило. Показа им банята. Ваната още беше пълна с вода. Провериха вратата и ключалката, но нямаше следи да е била разбита. Помещението вонеше на белина, препаратът бе оплискал стените и пода.

— Ще проверим входната врата и ще огледаме наоколо — уведоми го Рандъл. — Защо не обиколите из къщата, за да видите дали нещо не липсва?

Алекс го направи. Нямаше нищо липсващо, нито разместено. Дори портфейлът и телефонът му бяха там, където винаги ги оставяше, щом се прибере у дома, на масата във фоайето. Така си беше изкарал акъла, когато избяга, че беше грабнал само ключовете и нищо друго.

— Входната врата е невредима — рече Рандъл. — Няма следи от взлом.

— Някой влезе — настоя Алекс, почувства се глупаво.

— Разбирам. Нещо липсва ли?

Алекс поклати глава.

— Имате ли някакви врагове, сър?

— Врагове?

— Да не би да сте направили нещо, което да е накарало някой съпруг да ревнува, или пък да сте взели нещо, което не трябва, от някого, от когото не бива.

— Не, нищо подобно. Няма такова нещо. Да не искате да кажете, че е търсил точно мен?

Рандъл повдигна рамене.

— Повечето крадци са доста непохватни. Кадърните, които могат да влязат тихо, без да повредят нещо, са прекалено умни, за да носят пистолет. Вдига присъдата, ако ги хванат.

— Ами не съм сигурен дали имаше пистолет. Казах ви, не го видях добре. Беше тъмно, фенерчето светеше право в лицето ми, бях страшно уплашен.

— Добре. Ако е нямал пистолет, според мен някой е влязъл, за да ограби къщата, и когато сте го изненадали, незабавно се е изпарил.

— И е затворил вратата на излизане? — попита Алекс.

— Разбира се — отвърна Тибалди. — Ще се удивите какви щури неща правят престъпниците. Вероятно си е помислил, че ако затвори вратата, никой няма да забележи, че е бил вътре.

Алекс не беше убеден. Ако мъжът се бе изнесъл с такава скорост, че да не види портфейла, минавайки точно покрай него, от какъв зор ще губи време да затваря вратата?

— Защо ще влиза, ако знае, че има някого вкъщи? — попита Алекс.

— Откъде да знае, че сте си у дома? — попита Тибалди.

— Колата ми беше отпред на алеята.

Тибалди кимна.

— Забелязах, че имате няколко вестника в края на пътеката. Крадецът мисли: „Този човек не си е у дома — взел е такси до летището“. Или нещо от сорта. Важното е, че според него вестниците са по-важни от колата. Поставете се на негово място. Гледат за подобни неща. Вестници отпред, писма в пощенската кутия, пакети пред входната врата.

— Защо му е да отваря резето на банята тогава? Явно вече е бил разбрал, че има някого вкъщи.

Тибалди присви рамене.

— Вече е влязъл. Вече е взел решение, извършил престъпление. Някои щураци предпочитат да рискуват двойно, отколкото да се оттеглят. Трябва да признаете, че във всички престъпления съществува и елемент на случайност. Затова и любителите на конспирации обичат убийството на Кенеди и Единайсети септември толкова много. Никога не можеш да събереш всички нишки и да ги навържеш както трябва. Винаги има нещо, което не изглежда логично.