Алгоритъм
- Автор: Эйслер Барри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-411-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Алгоритъм». Краткое содержание книги:
Високоскоростен трилър с емоционален и политически заряд: действието в „Алгоритъм“ се развива около конспирация, която изпълзява от сенките и се прокрадва по улиците на Америка; конспирация, която може да бъде разбита само от хора, мотивирани от смъртна заплаха.
Реферът ги хвана за китките, заведе ги до средата на тепиха и вдигна ръката на Бен. Публиката отново пощуря. Бен не можеше да спре да се усмихва. Беше успял. Беше победил Мусамано. Чувстваше се като повелител на света.
След неочакваната му победа във втория рунд останалите му съперници се бяха побъркали от страх. Виждаше го в очите им и в стойката им в мига, в който стъпваха на тепиха. Той беше човекът, победил Мусамано, за бога, и макар да беше учил, че ако А може да бие Б, и Б може да бие В, А може да бие В, представлява логическа измама, знаеше, че вътрешно хората продължават да са убедени в това. Тушира всеки, който му се изпречеше на пътя до края на турнира. Никой не можа да го спре.
Това бяха двата най-хубави дни в живота му.
И после. И после. И после.
Пропъди мисълта от главата си. Родителите му поне му мислеха доброто. Шибаният Алекс обаче така и никога не каза: „Няма проблем, Бен“ или „Вината не беше твоя, Бен“ или „Знам колко много страдаш и ти за всичко това, братко“.
Е, да върви по дяволите. Последно го беше чувал, докато още учеше право. Преди това беше завършил някаква компютърна докторска програма. Всичките тези научни степени — и какво толкова постигна? Всъщност дори не напусна дома им. Сигурно вече беше станал богат адвокат, от онези невежи неблагодарни юпита, които никога не си цапат ръцете и гледат отвисоко на войниците. Единственото хубаво в това, че родителите му и Кейти си бяха отишли, беше, че вече нямаше нужда да се разправя с Алекс. И никога повече нямаше да го направи.
11.
Къща, пълна с духове
Следобеда Алекс бе отделил толкова много време на „Обсидиан“, че се наложи да стои до среднощ, за да навакса с другата си работа. Отправи се директно към леглото, щом се прибра у дома, но не можа да заспи. Въртя се и се мята близо час, но така и не му се приспа. Накрая реши: майната му, ще си взема една гореща вана. Понякога това помагаше.
През прозорците влизаше слаба лунна светлина, така че не запали лампите. Пусна крана, после се отпусна и седна, стискаше зъби и се мръщеше, докато горещата вода покри краката му и стигна до корема.
Затвори крана и помещението изведнъж притихна, само звукът от последните капки, които падаха от него във водата, нарушаваше тишината подобно на заглъхващ метроном.
Плисна малко гореща вода върху порцелана зад себе си, за да го стопли, след това се облегна назад. Плъзна се надолу, докато брадичката му не докосна водата, и затвори очи. Мислеше си колко му е хубаво и че точно от това има нужда. След няколко минути капките спряха да падат и настана пълна тишина.
Почувства се странно, като се сети, че това е същата вана, в която майка му ги къпеше като деца. Някои, щяха да сметнат за странен и факта, че той все още живееше в къщата, в която беше израснал, и вероятно щяха да са прави. Дори не отиде да учи в друг град, като студент смени адреса си, местейки се в различни стаи на общежитието, което в ретроспекция му изглеждаше като почивка, ваканция далеч от тази къща, единствения му истински дом. Понякога си мислеше, че трябва да рискува повече, да опитва нови възможности. Но след случилото се с баща му и когато майка му се разболя, за какви нови възможности можеше да става дума? А колкото за живеенето в тази къща, ами да, можеше да се каже, че това е най-безопасното решение. Но от друга страна, след всичко случило се тук, и за това се искаше доста смелост.
След погребението на Кейти двамата с Бен продължиха да ходят на училище. Алекс се съсредоточи върху уроците си, Бен оставаше всеки ден след училище на пистата или на игрището. Липсата на Кейти беше огромна — потискаща, постоянна, почти физическа сила, празнота, която засягаше всичко в живота им. Якето на Кейти на закачалката във фоайето бавно събираше прах. Шампоанът на Кейти в банята — нивото на кехлибарената течност в бутилката си стоеше същото. Празният стол на Кейти ги гледаше на масата за вечеря. Алекс си мислеше, че от тук се е родила идеята за призраците, това означаваше да живееш в къща, пълна с духове.
Някои от разправиите, които чуваше, бяха за това какво да правят с вещите на Кейти. Един ден се прибра у дома и завари стаята й празна — бюро, стол, гол матрак и легло. Алекс затвори вратата зад себе си и провери гардероба, чекмеджетата. Нямаше нищо. Все едно Кейти просто се беше… изпарила.