Алгоритъм
- Автор: Эйслер Барри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-411-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Алгоритъм». Краткое содержание книги:
Високоскоростен трилър с емоционален и политически заряд: действието в „Алгоритъм“ се развива около конспирация, която изпълзява от сенките и се прокрадва по улиците на Америка; конспирация, която може да бъде разбита само от хора, мотивирани от смъртна заплаха.
Тя погледна встрани. Знаеше, че е прав. Знаеше, че на правителството могат да му се разминат много неща — по дяволите, виждаше, че това става от години. Ако го бе направила публично достояние, трябваше да си признае — щеше да го стори повече заради собственото си достойнство, отколкото за да постигне истинска промяна.
Имаше и още една причина за нежеланието й. Не искаше да навреди на Бен. Срамуваше се от тази причина, а срамът я караше да се ядосва.
— Да, добре, по странен начин го показваш — отвърна тя. — Прокрадваш се в стаята ми в хотела, сега ме дебнеш в кафето.
Погледна встрани. След малко погледна отново към него. Изглеждаше така, сякаш се мъчеше да не се усмихне. Може би заради спомена за хотелската стая. Трябваше да признае, че и на нея й беше трудно да го забрави.
— Наистина ли искаш да пълзя в краката ти? — попита той.
Тя се забави с отговора.
— Не мислиш ли, че трябва?
Изражението му стана по-сериозно.
— Виж — каза Бен, — това, което се случи онази нощ… не можеше да се случи в по-неподходящ момент за мен. И не можеше да е по-хубаво.
— Така ли?
— Не знам. Не съм свикнал да се моля.
Сега тя беше тази, която се опитваше да не се усмихне.
— Мисля, че трябва да се упражняваш.
— Добре, какво ще кажеш за това? Искам да те видя пак.
Тя поклати глава.
— Нищо няма да излезе. Ти си олицетворение на всичко, което ненавиждам.
Той отклони поглед и поклати глава. Сара осъзна, че беше очаквала някой от патентованите му резки отговори, и фактът, че такъв не последва или че той не желаеше да последва, изведнъж я впечатли.
— Искам да кажа, че аз дори не знам къде живееш — рече тя. — Къде живееш? Живееш ли някъде?
— В движение съм. Но… мислех да прекарам известно време в Сан Франциско. Близо до дома.
— Да? Колко дълго?
— Не знам. Колко можеш да ме издържиш?
— Не знам.
— Няма да е веднага обаче. Искам първо да се отбия до Манила. Да се уверя, че дъщеря ми знае, че има баща. Но след това… Ако искаш…
Тя не отговори. Не знаеше какво става. Имаше чувството, че нещо не разбира.
Кафетата им пристигнаха. Сложи мляко и захар в своето. Бен отпи една глътка.
— Уха! — каза той. — Ето как издържаш толкова много часове.
Тя поклати глава.
— Не знам как издържам.
Той я погледна.
— Правото не е за теб, нали?
— Не знам.
— Какво искаш да правиш всъщност?
Отпи от кафето си.
— Мисля по въпроса.
Той присви рамене.
— Почини си известно време. Пътувай. Реши какво искаш.
— От твоята уста звучи толкова просто.
— Просто е.
— О, нима? — попита тя. — Затова ли отиваш в Манила?
— Трябва да си изясня някои неща, да.
— Като?…
Той присви очи и тя се почуди дали не е прекалила. Да върви по дяволите, нямаше да му позволи да й говори снизходително.
— Какво например се случи миналата седмица — отвърна той, гласът му стана груб. — Дали съм от добрите момчета, както винаги съм си мислил.
Тя го погледна.
— Признай си го, вместо да се правиш, че ми даваш съвети.
Изражението му се смекчи.
— Не съм свикнал да си признавам нищо. То е като да се молиш. Но имам желание да се науча.
Сара не можа да сдържи усмивката си. Замълчаха за миг.
— Прав беше — каза тя. — После ти изглежда като сън. И другото също.
Той кимна.
— Така става.
— И после ти се появяваш тук. Пак ли сънувам?
— Не сънуваш.
— Можеш ли да го докажеш?
— Ами мога да те ощипя.
— Апартаментът ми е на две пресечки от тук. Защо не ме ощипеш там?
Вървяха бързо. Знаеше, че идеята е лоша, но не й пукаше. Може би никога повече нямаше да го види, но пак не й пукаше. Щеше да мисли за това по-късно. И щеше да го измисли. Сигурна беше.