Екстаз
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: Afterburn-Aftershock #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-401-4
- Переводчик: Лора Дафинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Екстаз». Краткое содержание книги:
Горчивата истина бе, че Джакс все още ми влияеше безумно силно. Той бе част от живота ми само за пет кратки седмици преди две години. Но сега се завърна. За да провали сделка, по която бях работила усилено. И, божичко, беше великолепен. Очите му, обрамчени с гъсти мигли, бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни. Дълбоки и неумолими. Нима наистина съм смятала, че погледът му е мек и нежен? У Джаксън Рътлидж нямаше нищо меко. Беше твърд и жесток, безмилостен човек.
Но в един момент осъзнах колко отчаяно искам да разгадая мистерията Джакс. Желаех го толкова силно, че не ме интересуваше колко ще ми струва това…
Трябваше да променя модела. Този път щях да се превърна в натрапчив спомен за Джакс, какъвто бе станал той за мен преди.
Изрових смартфона от чантата си и намерих номера, от който ми се беше обадил онази вечер, когато заведох Чад в салона на Денийз. Написах му съобщение: „Ако сготвиш ти. У вас?“
След пет минути телефонът извибрира на бюрото ми. „В колко да те взема от работа?“ — гласеше отговорът.
Победоносното чувство, което ме обзе, бе най-хубавата част от деня ми до момента.
„Пет и половина. Между другото, благодаря за цветята. Прекрасни са.“
„Като теб“ — написа ми Джакс.
Бързо отвърнах: „И това го казва най-красивият мъж, когото познавам “
Последва още една пауза, достатъчно дълга, за да си помисля, че няма да отговори. Но все пак ми изпрати: „Само външно.“
Тези думи останаха задълго в мислите ми.
Когато Чад ми върна обаждането, му предложих да дойде до офиса на „Сейвър“ Стори ми се добра идея да му напомня колко успешен е бизнесът на Лей. Готвачът се появи малко преди обед. Изглеждаше страхотно в светлобежов елегантен панталон и прибрана под колана официална риза, но с разкопчана яка и навити ръкави.
Посрещнах го на рецепцията и го заведох до бюрото си под претекст, че трябва да си взема дамската чанта. Исках да използвам възможността да го разведа из офиса ни още веднъж.
— Радвам се, че се обади — каза Чад, докато вървеше до мен. — Започвам да се тревожа и да изпитвам съмнения покрай всичко, което се случва тези дни.
— Сигурно е така. Все пак колко пъти трябва да се препънеш, преди да разбереш, че това е знак, нали така?
— Именно — погледна ме и се усмихна с благодарност. — Разбираш ме.
— Естествено. Затова ми се доверяваш и знаеш, че ще те предупредя, ако е дошъл моментът да се откажеш. — Стигнахме до бюрото ми, където спрях и се обърнах към госта си. — Няма да те прецакам, Чад. Обещавам ти.
Готвачът пъхна ръце в джобовете си и призна:
— Чувствам се като между чука и наковалнята в този конфликт между Иън и Лей и ми се струва, че никой, освен теб не отделя внимание на мен. Всеки би могъл да заеме мястото ми.
— Но ти не си кой да е, а един от най-талантливите майстор-готвачи в света. Ще направя всичко възможно, за да блеснеш.
Чад се наведе към мен и хвана ръката ми:
— Благодаря.
— Не, аз ти благодаря. Даваш ми шанса да работя върху това и заедно да постигнем много.
Гостът погледна лилиумите на бюрото ми и отбеляза:
— Хубави цветя. От обожател ли са? Да не би да имам конкуренция?
— Нищо сериозно.
— Трудно е човек да има сериозна връзка, когато работи толкова много като нас.
— Така е, нали? — Хванах дръжката на дамската си чанта и затворих чекмеджето. — Омъжена съм за фантастичната си кариера.
Чад кимна.
— Разбирам те отлично. Радвам се, че ще работим заедно през следващите месеци. Стига нещата да се подредят така, както очакваме, разбира се. Може пък да ни остане и малко време да се позабавляваме. Без никакви ангажименти.
Усмихнах се леко.
— Може. Готов ли си?
— Откакто те срещнах, скъпа.
През смях го хванах под ръка и излязохме.
— „Рътлидж Кепитъл“.
Вдигнах поглед, когато Лей се приближи до бюрото ми. Чаках я да се върне, за да й споделя добрите новини: нещата с Дейвид Лий щяха да се получат. С Чад си бяха паснали веднага. А когато заобиколно подхванах темата за бъдещите ни планове, Дейвид въобще не се посвени. Веднага призна, че се надява и той като Чад да получи подобна възможност.
— Какво за тях? — попитах и се изправих.
— Според Изабел „Рътлидж Кепитъл“ са обещали да направят сериозна инвестиция в „Пембри Венчърс“. Каза, че е говорила лично с Джаксън Рътлидж в неделя и той е потвърдил.
В гърлото ми заседна буца лед.
— Вчера ли?
Джакс бе прекарал този уикенд в живота ми. В мен…
Бавно потънах в стола си.
Лей кимна мрачно.
— Иън е предложил на Изабел невероятно щедро възнаграждение, за да подпише договор. Би било глупаво от нейна страна да откаже. — Шефката ми затвори очи и притисна пръсти в основата на носа си. — Много глупаво е постъпил! И дребнаво. Ходовете на Иън не са особено умни. Нито на Рътлидж.
Тръгнала си бях от леглото на Джаксън и той бе забил нож в гърба ми.
— Можем да привлечем Дейвид Лий — настоях с пресипнал глас. Трябваше да се съсредоточа върху целта. Нещата щяха да се получат, стига да дам всичко от себе си. — Допада му идеята за трио. Няма да му е толкова напечено и ще има време да навлезе спокойно в тези непознати води.