![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Дънкан се усмихна криво.
— Разбира се, някои се надяват просто да си върнат титлите и почестите, които кралицата им отне, както отстрани и вас от Съвета. Но какво значение имат мотивите на един или друг? Става въпрос за спасението на кралството.
— Да, но ако е вярно, че големите благородници ще ви последват, вярно е също така, че дребните благородници на меча ще последват мен. Освен това искате да можете да разчитате на моите змейове. Ето защо искате да съм на ваша страна.
В цялото Върховно кралство нямаше по-добри ездачи на змейове от аргорските планинци. И само в Аргор умееха да обучават тези крилати влечуги за военни цели.
— Да, наистина — съгласи се херцогът. — С тази малка разлика, че не ви искам до себе си, а начело на всички нас.
Теожен се изсмя.
— Начело — каза той. — Гледай ти…
Замълча, после впи поглед в очите на Дънкан и каза:
— Така че моята глава да падне преди вашата, ако приключенийцето, което ми предлагате, нещо се обърка…
Херцогът се изправи и се възпротиви:
— Графе! Вие не…
Но Теожен го прекъсна, като избухна в смях:
— Шегувам се, Дънкан. Шегувам се… Седнете.
Но не го мислеше. След като отново стана сериозен, добави:
— Остава да ми предложите да вдигна оръжие против трона. Това може да потопи кралството в гражданска война.
— Не. Ако вие водите нашите войски, силно се съмнявам, че ще бъде пролята и капчица кръв и че ще има и един топовен изстрел. Когато види, че цялото кралство се е изправило против нея, кралицата не би могла да направи друго, освен да отстъпи пред нашите искания:
— А именно?
— Регентство, но този път законно, до оздравяването на краля.
— Ако кралят изобщо оздравее. И кой ще го упражнява това регентство?
— Съветът.
— В който ще заседавате вие.
— Вие също.
Замислен, Теожен поклати разсеяно глава с поглед, изгубен някъде.
— Ако кралицата не отстъпи — каза накрая сериозно, — това означава война. И тя ще бъде кървава.
След срещата си с графа Дънкан дьо Фелн отиде при дъщеря си, която го чакаше на двора заедно с другите конници. Загърната с голямата си мантия, вече беше възседнала коня си.
— Откога се молиш на Дракона на сънищата? — попита херцогът, като смушка коня си.
— Откакто зная, че покойната графиня се е молела на него.
— Умело — съгласи се Дънкан с усмивка.
Леко пришпори коня си и цялата група потегли.
— Е? — попита Ейлин, преди да наберат скорост и шумът от ездата да ги заглуши.
— Накарах го да си помисли.
— Само?
— Очаквах го. Теожен е скала, която не можеш да поместиш лесно. Но тази среща не беше напразна. В края на краищата и най-високата кула започва от един камък, нали?
С доволно цъкане с език Дънкан пришпори коня си в галоп.
Глава 14
Лорн се събуди с гримаса.
Страдаше, тялото му беше сковано и всичко го болеше, слепоочията му пулсираха, пронизвани от мигрена, която почти го заслепяваше. Дишаше трудно, гърдите му бяха обвити със стегната превръзка, предназначена да намести ребрата му. Лежеше в стаята, определена за него в покоите на принца. Как се беше озовал в леглото си? Дръпнатите завеси скриваха светлината и в стаята цареше приятен полумрак, макар навън да беше слънчево. Всичко беше спокойно.
Отец Домнис се молеше мълчаливо, застанал на колене до леглото му. Когато видя, че Лорн идва на себе си, свали качулката на бялото си расо и стана.
— Как се чувствате, синко? — попита кротко той.
— Отче?
Лорн понечи да се изправи, но падна назад.
— Опитайте се да не мърдате, синко. Искате ли нещо?
— Жаден съм.
— Разбира се.
Свещеникът му донесе чаша вода, в която сипа няколко капки от една кехлибарена течност. После му помогна да я изпие, като внимателно придържаше главата му. Лорн с удоволствие позна вкуса на ликьора от кеш. Нямаше по-добро средство за борба с болката.
Докато Лорн отново затваряше клепачи в очакване дрогата да окаже своето въздействие, отец Домнис отиде да открехне вратата и тихо каза няколко думи на стражата отвън. След това внимателно затвори вратата и безшумно се върна до леглото.
Лорн усещаше, че мигрената го отпуска.
— Какво се е случило? — попита той със затворени очи.
Гласът му — слаб и дрезгав, издаваше човек, готов да потъне отново в съня.
— Нищо ли не помните? — попита белият свещеник.
— Толкова… съм… уморен…
— Тогава продължавайте да спите, синко. Заспивайте. И ме оставете да се моля за душата ви…
По-късно Алан дойде при отец Домнис до леглото на Лорн. Чакайки резултатите от всяко неуспешно издирване, той не беше мигнал, откакто приятелят му беше изчезнал.
— Изглежда, че никой нищо не знае за това момиче, с което Лорн е тръгнал — каза той тихо.