Аленият бряг

Пендъргаст изглеждаше доста раздразнен от това отклонение.

— Ами вещиците?

Бойл махна с ръка.

— Носи се една история, която датира от времето на Салем. Когато нещата загрубели и там започнали да бесят вещиците, през нощта една група от тях се измъкнали бързо-бързо и дошли тук на север. Били се заселили на един от островите в соленоводните тресавища далеч от всяка цивилизация. Нали разбирае, мъже и жени.

— Нима искате да кажете, че са били вещици?

— Не твърдя нищо подобно. Легендата твърди, че онези някогашни пуритани са обесили много невинни хора, докато истинските вещини се измъкнали.

— Къде точно в тресавищата се заселили?

— Никой не знае. Според историята някъде във вътрешността. Обаче нещата не се развили добре, или унищожени от тежки зими, глад и индиански владения. Говори се, че по-късно, когато някой пътник се изгубвал в тресавищата, понякога попадал на руините от това вещерско селище. Всички дървени къщи били изгнили и рухнали. Казват, че в средата на това разнебитено селище имало кръг от плоски камъни с изсечени в тях символи, а в центъра му парче шисти с послание от една-единствена дума.

— Какво гласяла думата?

— Тайбане.

Пендъргаст и Констънс се спогледаха.

— Какво значи?

— Никой не успя да открие. – Последва многозначителен поглед. – Може би досега.

— Значи сте чули, че който е убил историка Маккул, е изрязал думата в неговата плът?

Бойл вдигна рамене.

— Човек не може да опази тайна в толкова малък град като Ексмут.

— Някакви предположения защо някой би сторил подобно нещо?

— Вероятно са някакви наркоманчета от Дил Таун, които, за да изживеят тръпка, си играят, като призовават дявола. Ограбили са човека, за да си купят наркотици, и са толкова тъпи да мислят, че ченгетата ще повярват, че е работа на вещиците.

— Защо точно Дил Таун?

— Дил Таун има дълга история от размирици, престъпления, пиянство. Такива работи.

— Забелязвали ли сте следи от хора в солсноводните тресавища?

— Колкото и да е странно да. Мисля, че във вътрешността живее някакъв бездомник. Виждал съм следи в калта, пътеки в тревата. Никога не съм го срещал от плът и кръв, но няколко пъти съм подушвал лагерния му огън. – Той се изсмя. – Може би този тип е задигнал винената колекция на Лейк. Сега мечтата на алкохолика се е сбъднала. А може да е самият Сив косач. Вие, господни детектив, може да поразровите това.

— Това и ще направя – кимна Пендъргаст, докато ставаше. – Господни Бойл, благодаря за отделеното време. – После погледна към Констънс. Мисля, че можем, поне засега, да освободим останалите ни събеседници.

Бойл също стана, после се наведе към агента и попита фамилиарно:

— Колко получава човек с твоята работа?