Аленият бряг

Констънс излезе и намери седнал на стол в коридора друг събеседник със зачервено лице, с леко побеляла коса, щръкнала на врата му от възмущение, мъжът се изправи.

— Надявам се, че това няма да отнеме много време – каза той, оглеждайки я от главата до петите с изсветлели, но бдителни сини очи. Беше на около седемдесет, носеше риза на големи карета, тиранти и сини работни панталони. От него лъхаше леко на тресавище.

— Насам – покани го тя.

Човекът нахълта агресивно в стаята и отказа предложения му стол. Пендъргаст отново взе да се върти около апаратурата.

— Е? – попита мъжът нетърпеливо. – На никакви въпроси няма да отговарям, ако затова сте ме повикали.

— Извинете, само минутка, опитвам се да подготвя апаратурата. Вие сте господин Джордж Уошингтън Бойл, нали?

— Казвам се Бенджамин Франклин Бойл – поправи го мъжът. – Няма що, добро начало, господни детектив.

— Много се извинявам. – Агентът продължи да се пипка около оборудването. – Вие сте тук напълно доброволно. Значи желаете да откажете да отговаряте на въпроси?

— И какво, ако го направя? Вие ще извадите съдийско постановление или нещо подобно, за да ме извикате отново?

— Не, не. Аз провеждам частно разследване. Нямам право да искам издаването на призовка. Свободен сте да си вървите. Надявам се,че не се сърдите.

Изръмжаване.

— Ами щом вече съм тук… – Мъжът се настани на предложения му стол.

Констънс забеляза, че Бойл е много по-интелигентен. отколкото външният му вид предполага, и че Пендъргаст, преструвайки се на неспособен, го беше накарал да изпита превъзходство и така го постави в подходящо настроение да отговаря на въпроси. Хитър ход и в пълен контраст с нейните недоразвити умения да общува с хората. Тя си спомни дългия списък със събеседници и се запита дали нямаше да е по-разумно да си беше останала у дома на „Ривърсайд Драйв“.

— Господин Бойл, предполагам, че в края на седмицата по време на кражбата на виното вие сте копали миди из ексмутските плитчини?

— Да, излязох в събота след обяд за няколко часа.

— Къде?

— В района, който наричат Плитчините край канала.

— Може ли да ми го покажете на картата? Пендъргаст разви една карта на района и я сложи пред Бойл.

— Точно тук. Един мръсен пръст посочи мястото.

— Аха. Изглежда изобщо не сте могли да виждате фара.

— Точно така. Мястото е на близо четири километра от фара и зад ексмутските крайбрежни скали. Така или иначе не можеш да виждаш от високите треви и папура, който на места достига височина метър и петдесет, метър и осемдесет.

— Надявах се, че може да сте видели пещо. Хора да пристигат и да си заминават.

— Не съм видял нищо освен кал и миди. Пендъргаст започна да навива картата.