В капана на времето [bg]

Фъргъс поклати глава да я проясни, обърна се към Джейми за потвърждение и след като получи кимване, хукна.

Водата капеше от стрехите по тила ми. Потреперих и придърпах вълненото наметало на раменете си. Чудех се кога Джейми е написал този документ. Благодарение на фалшивата дата имуществото се прехвърляше преди той да стане предател, защото иначе щяха да го конфискуват. И ако това прехвърляне не бъдеше оспорено, имотът щеше да бъде наследен от малкия Джейми. Поне семейството на Джени щеше да е в безопасност и щеше да запази земите и къщата.

Джейми се беше погрижил за това и все пак не го беше узаконил, преди да напуснем Лалиброх. Беше се надявал да се върне и да заеме отново мястото си. Сега това бе невъзможно, но имението все още можеше да бъде спасено. Нямаше как да се разбере кога всъщност е подписан документът — освен чрез свидетелите, мен и Мърто.

Фъргъс се върна запъхтян с малка стъклена мастилница и проскубано перо. Подписахме документа, като изтръскахме хубаво перото, за да не покапе. Мърто го подписа първи; видях, че второто му име е Фицгибънс.

— Искаш ли да го занеса на сестра ти? — попита той, докато развявах документа, за да изсъхне.

Джейми поклати глава. Дъждът мокреше наметалото му и блестеше по миглите му като сълзи.

— Не. Фъргъс ще го занесе.

— Аз? — Момчето се ококори от удивление.

— Ти. — Джейми взе документа от мен, сгъна го, после клекна и го пъхна в ризата на Фъргъс.

— Трябва да го занесеш на сестра ми — мадам Мъри — на всяка цена. Струва повече от живота ми… и от твоя.

Останал без дъх от огромната отговорност, която му се поверяваше, Фъргъс се изпъна и сложи ръце на гърдите си.

— Няма да ви проваля, милорд!

Лека усмивка прекоси устните на Джейми и той го докосна по косата.

— Знам и съм ти благодарен. — Свали пръстена от лявата си ръка, пръстена с рубин, който имаше от баща си. — Ето — подаде го на Фъргъс. — Върви в конюшните и го покажи на стареца там. Кажи му, че съм заръчал да ти даде Донас. Вземи коня и препускай към Лалиброх. Не спирай за друго, освен за да спиш, когато много се измориш. И се крий добре.

Фъргъс беше онемял от тревога и вълнение, но Мърто го погледна смръщен.

— Мислиш ли, че детето ще може да язди опърничавия ти кон?

— Да, може — каза твърдо Джейми. Още смаян, Фъргъс заекна, после коленичи и целуна трескаво ръката му. Изправи се, хукна към конюшните и малката му фигурка изчезна в мъглата.

Джейми облиза сухите си устни, затвори за миг очи и се обърна към Мърто.

— А ти, мо караид, трябва да събереш мъжете.

Веждите на Мърто се стрелнаха нагоре, но той само кимна.

— Ясно.

Джейми се обърна към мен, после към кръстника си.

— Те сега са на полето с Младия Саймън. Просто ги събери заедно. Аз ще заведа жена си на безопасно място и… — Поколеба се и сви рамене. — Ще ви намеря. Чакайте ме!