В капана на времето [bg]

— Мръсна… предателска… покварена… вещица!

Джейми се изправи като прострелян, лицето му побеля. Скочих от мястото си и преобърнах пейката с трясък, който отекна в цялата стая.

Дугал Макензи тръгна бавно към мен и отметна настрани наметалото си, за да достигне дръжката на меча. Не бях чула вратата да се отваря; сигурно е била открехната. Откога ли стоеше там и слушаше?

— Ти — рече тихо той, — трябваше да се досетя още щом те видях, трябваше да се досетя. — Взираше се в мен с ужас и ярост в замъглените зелени очи.

Джейми ме стисна за ръката и ме издърпа зад себе си.

— Дугал. Не е каквото си мислиш…

— Така ли? — Погледът му се откъсна за секунда от мен и аз се свих с благодарност зад Джейми.

— Не било каквото си мисля? — продължи той тихо. — Чух как жена ти те подтиква към мръсно убийство — да убиеш своя принц! Не само към убийство, а и към предателство! И ти ми казваш, че не било това? — Поклати глава, оплетените къдрици висяха мазни по раменете му. Като всички останали и той беше измършавял; лицето му беше изпито, но очите горяха в тъмните си орбити. — Не те обвинявам, момко — продължи изморено и аз си спомних, че вече е на петдесет. — Не си виновен ти, Джейми. Тя те е омагьосала, всички го виждат. — Устата му се изкриви, когато погледна към мен. — Да, много добре те разбирам. Тя стори същото и с мен навремето. — Очите му плъзнаха горящи по тялото ми. — Коварна, лъжлива уличница, хваща мъжа за оная му работа и го води към участта му, забила ноктите си дълбоко в топките му. Така те омагьосват, момче — тя и другите вещици. Водят те в леглото си и ти крадат душата, докато спиш на гърдите им. Отнемат ти душата и изяждат мъжеството ти, Джейми.

Езикът му се стрелна навън и навлажни устните. Той още се взираше в мен, ръката му стисна по-здраво дръжката на меча.

— Отмести се, момче. Ще те освободя от тази курва сасенак.

Джейми пристъпи пред мен и за миг скри Дугал от погледа ми.

— Изморен си, Дугал — заговори той спокойно и утешително. — Изморен си и ти се причуват неща. Иди да си легнеш. Аз ще…

Не успя да довърши. Дугал не го слушаше; хлътналите зелени очи се впиваха в лицето ми, докато издърпа кинжала от ножницата на колана си.

— Ще ти прережа гърлото — уведоми ме тихо. — Трябваше да го направя още когато те видях. Щях да спестя голяма мъка на всички ни.

Може и да беше прав, но не възнамерявах да му позволя да го направи. Отстъпих бързо три крачки и се вкопчих здраво в масата.

— Махай се! — Джейми се хвърли пред мен и вдигна ръка пред Дугал.