Окото на света

— Добре, овчарю. — Облегнат на перилата, със скръстени на гърдите ръце, Стражникът го наблюдаваше с критичен поглед. — Добре се справяш, но не напирай толкова. Не можеш да станеш майстор на меча само за няколко седмици.

Празнотата изчезна като спукан мехур.

— Не държа толкова да бъда майстор на меча.

— Този меч е предназначен за майстори, овчарю.

— Държа само баща ми да се гордее с мен. — Ръцете му стиснаха покритата с кожа дръжка. „Искам само Трам да си остане мой баща.“ Той плъзна меча в ножницата. — Все едно, не разполагам с няколко седмици.

— Значи не си променил намерението си?

— А ти би ли го променил? — Лицето на Лан си остана невъзмутимо. — Нали не би се опитал да ме спреш? Нито Моарейн Седай?

— Можеш да постъпиш така, както сам пожелаеш, овчарю, или както Шарката те заплете. — Стражникът се изправи. — Сега те оставям.

Ранд се извърна да погледне оттеглящия се Лан и видя на входа Егвийн.

— За какво намерение става дума, Ранд?

Той изведнъж усети хлад и грабна сетрето и наметалото си.

— Заминавам, Егвийн.

— Къде?

— Някъде. Още не знам. — Не искаше да среща очите й, но не можа да се въздържи и я погледна. Беше накичила падащата по раменете й коса с червени рози. Беше увила плътно около тялото новата си пелерина, тъмносиня и избродирана по ръба с тънка ивица бели цветя. Цветята не бяха по-бледи от бузите й; очите й бяха големи и тъмни. — Надалеч.

— Сигурна съм, че Моарейн Седай няма да ти разреши да си тръгнеш току-така. След… след онова, което направи, заслужаваш някаква награда.

— Моарейн изобщо не се интересува от мен, жив ли съм, или не. Направих, каквото тя поиска от мен, и с това се свърши. Дори не ми говори, когато отида при нея. Не че толкова съм се опитвал да се приближа до нея, но тя просто ме избягва. Изобщо не я интересува дали ще си замина, а и на мен ми е все едно дали се интересува, или не.

— Моарейн все още не се е възстановила, достатъчно, Ранд. — Егвийн се поколеба. — Аз трябва да замина в Тар Валон за обучението си. Нинив също идва с мен. Мат също се нуждае от Лечителството, за да се освободи от онова, което го свързва с камата, а и Перин иска да види Тар Валон преди да замине… някъде си. Ти също би могъл да дойдеш с нас.

— И да изчакам, докато още някоя Айез Седай освен Моарейн не разбере какво представлявам и да ме опитомят, така ли? — Гласът му беше рязък, почти сърдит. — Това ли искаш?

— Не.

Разбираше, че никога няма да успее да й каже колко благодарен й е, че не се поколеба преди да му го каже.

— Ранд, няма от какво да се боиш… — продължи тя. Бяха сами, но въпреки това тя се огледа и продължи по-тихо. — Моарейн Седай казва, че не бива да докосваш Верния извор. Ако не докосваш сайдин, ако не се опитваш отново да владееш Единствената сила, ще останеш невредим.